Експерти на НОИ разясняват пенсионирането на шофьори със стаж от чужбина
23 октомври 2025
Пенсионирането на шофьорите на тежкотоварни автомобили със стаж в Испания и признаването му като втора категория труд в България предизвиква редица въпроси. Наши читатели с различни казуси се свързаха с "Нова дума" с молба да отправим запитване към Националния осигурителен институт (НОИ) в България. Експертите му - както винаги, - откликнаха и отговориха изчерпателно на обобщените казуси.
Въпрос:
Съгласно информация от засегнати лица, при едни и същи обстоятелства различни териториални поделения на НОИ прилагат различен подход при признаването на трудов стаж от Испания като втора категория труд.
Пример: лице, работило като шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона в Испания, е получило признание на този стаж като втора категория от ТП на НОИ – Благоевград, докато негов колега от същата фирма е получил отказ от ТП на НОИ – Силистра. В отказа не е отразен въобще испанският стаж, като на заявителя е било казано, че „няма такова нещо да се признават категории от чужбина“.
Има ли нормативно основание за отказ на признаване на категория труд от държава-членка на ЕС? Ако такова признаване е допустимо, по какви критерии следва да се извършва и защо има противоречие между различните териториални поделения на НОИ?
Отговор:
Категорията труд е правно понятие, което съществува в българското законодателство – конкретно в отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /до 31.12.1999 г. вкл./ и в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила от 01.01.2000. В друга държава-членка, вкл. Испания, няма аналогична нормативна рамка и идентични критерии.
Следователно, в чужбина не може да бъде „придобита“ нито първа, нито втора категория труд по българския закон, поради причината, че такава класификация в другата държава няма. С други думи, не може да се „признае“ нещо, което изначално не е възникнало.
Единственото, което е възможно – и то при много ясни условия – е приравняване на конкретна дейност, упражнявана в чужбина, към дадена категория труд по българското законодателство, и то само ако тя покрива изцяло и безусловно изискванията, заложени в НКТП. Това означава:
- дейността да е идентична с посочената в съответната точка от списъците към НКТП;
- работната среда, използваната техника, продължителността на излагане на вредни условия и всички останали характеристики да съответстват документално и по същество на онова, което българското право приема като основание за категоризиране;
- представяне на пълна и точна документация, в която подробно са описани условия на труд, длъжности и др.
Когато тези изисквания не са изпълнени, няма основание за „признаване“ на категория, независимо от субективната представа на засегнатото лице, че „колега в друг град бил получил“.
Що се отнася до цитираната разлика в практиката между ТП на НОИ – Благоевград и ТП на НОИ – Силистра, не може да се прави заключение, че става въпрос за различно тълкуване на закона. Това може да е повод за проверка, но само в условията на конкретно предоставени данни.
По отношение на твърдението, че „няма такова нещо да се признават категории от чужбина“ може да се уточни, че действително, наречено по този начин, такова нещо няма. „Категории от чужбина“ не се признават, тъй като „категория от чужбина“ и категория по смисъла на българското законодателство са две различни понятия. Трудът, длъжността и условията на труд в чужбина, които съответстват, съобразно изложеното по-горе, на тези по НКТП са предпоставка за приравняване на упражняваната в чужбина дейност към първа/втора категория труд по българското законодателство.
Въпрос:
Няколко лица с подадени заявления за пенсия са получили указания от НОИ (Евро регламенти), че следва да докажат поотделно периода, в който са били „шофьори“ и периода, в който са били „механици“, тъй като в удостоверенията им е посочена длъжността „шофьор-механик“. Същевременно техни колеги, със същата длъжност, са получили признание на втора категория без допълнителни доказателства само преди година. Бихте ли уточнили каква е официалната практика на НОИ по отношение на длъжността „шофьор-механик“? Налага ли се промяна в тълкуването и изискванията, и ако да – от коя дата е в сила и на какво нормативно основание? Прилага ли се това изискване еднакво във всички поделения на НОИ?
Отговор:
Длъжността „шофьор-механик“ по своята същност представлява съвкупна длъжност, включваща две различни дейности – управление на моторно превозно средство и извършване на ремонтно-техническа поддръжка. Тази формулировка не съответства в точност на формулировката, установена в разпоредбата на НКТП. В този смисъл, когато се извършва оценка за съответствие на дейността с втора категория труд по българското законодателство, е абсолютно необходимо да се направи разграничение какви са преобладаващите реално упражнявани дейности, включени в посоченото понятие. С други думи, не е длъжностната формулировка, а съдържанието на дейността, което е определящото при прилагането на НКТП. Изискването за доказване на дейностите не е нововъведение, нито е резултат от промяна в тълкуването, а произтича от наложената съдебна и административна практика.
Що се отнася до посочените случаи, при които „преди година“ дадени лица са получили признаване на втора категория без допълнителни доказателства, е уместно да се отбележи, че не всяка административна практика, установена в отделни периоди или поделения, може да бъде възприемана като универсален стандарт, доколкото действията, които следва да се предприемат за целите на установяване съответствието с категорията труд по българското законодателство, се преценяват съобразно наличните данни във всеки отделен случай. Изискването за по-точна и обоснована проверка не е проява на формализъм, а на стремеж към правна сигурност и равнопоставеност на всички осигурени лица, независимо от това в кое поделение подават своето заявление.
В заключение следва да се отбележи, че няма промяна в нормативната уредба, няма нова официална инструкция, която да въвежда различно тълкуване, но има последователни усилия за по-стриктно и коректно прилагане на действащите правила, особено когато става дума за гранични или смесени длъжности, изпълнявани в други държави, които не могат да бъдат еднозначно и директно приравнени на длъжност по българското законодателство, която се зачита от последното законодателство при определени от него условия от първа/втора категория труд.
Отговорите са подготвени от експерти на Националния осигурителен институт (НОИ) в България.
