Наемане на жилище: въпроси и отговори
7 март 2019
В новия правителствен декрет за наемите има някои съществени промени: договорът със собственика се увеличава от 3 на 5 години (7 години, ако наемодателят е компания), а наемът не може да се увеличава с повече от годишния инфлационен процент (IPC). Декретът отваря вратата за възможността автономните и общинските власти да определят таван на наемите по зони.
Има въпроси, отговорите на които трябва да се знаят, ако се наема жилище.
На кой закон е подчинен договорът за наемане?
Най-краткият отговор е, че наемането в Испания става на базата на Закона за градското наемане (Ley de Arrendamientos Urbanos, LAU) и неговите клаузи, които са в сила в момента на подписването на договора. Лесно се разграничават три периода:
- До 19 декември 2018 г. действаше промяната на закона от 2013 година, според която продължителността на договора беше 3 години;
- Между 19 декември 2018 г. и 23 януари 2019 г. действаха промените в LAU, въпреки че парламентът отхвърли тогавашния правителствен декрет.
- От 24 януари действа промяната от 2013 година, но от 1 март е новият правителствен декрет.
Кога влиза в сила декретът?
Обикновено декретите стават валидни един ден след отпечатването им в Държавен вестник (BOE). Новият декрет е публикуван на 5 март.
Каква е продължителността на договора?
Нито един от двата декрета не е със задна дата. Това означава, че договорите, подписани преди 19 декември 2018 г. и след 23 януари 2019 г,. имат 3-годишен срок, който може да се продължи с 1 година, ако двете страни са съгласни. Подписаните между 19 декември и 23 януари, както и тези след 5 март са с минимален срок от 5 години, ако наемодателят е физическо лице, и 7 години – ако е компания. При съгласие на страните, продължението е за 3 години и в двата случая.
Има новост за договорите след 5 март. Вече не е 1 месец предупреждението за прекратяването на договора (от наемателя или наемодателя). Наемодателят трябва да предупреди 4 месеца по-рано, че желае да прекъсне договора, а наемателят – 2 месеца предварително.
Пълният текст е публикуван в брой 622 на "Нова дума".
