Зов за помощ - да помогнем на 22-годишната Симона
3 април 2014
Здравейте, скъпа редакция!
Пиша ви, защото сте гласът на България тук в странство. Вярвам, че за пореден път чрез страниците на вестника ще помогнете на един млад човек. Едно момиче на 22 години с ужасната диагноза – множествена склероза. Това дете (аз имам дъщеря на 21 г.) е дъщеря на наши дългогодишни приятели от София.
Когато разбрах за състоянието й, първата мисъл бе да ви пиша. Така се надявам, че много българи, в чиито ръце попада вашият вестник, ще помогнат с малко, но за Симона дори и малкото е частица живот.
Повече думи от моя страна не са необходими. Изпращам ви нейното писмо, снимка и диагнозата, които свалих от Фейсбук групата „Да помогнем на Симона”.
Скъпи читатели, това е историята на едно младо момиче на 22 г., на което животът поднася поредната горчива лъжица – а именно, да се справи с коварна болест, която открива съвсем случайно, дарявайки кръв в един от софийските центрове по кръводаряване.
Господ с нас и ние с него!
Бъдете живи и здрави!
Благодаря ви от душа!
Аня Живкова – Виялба
* * *
Здравейте!
Ще Ви разкажа моята история. За някои може да е просто обикновен случай, но за мен беше начин на живот.
От както се помня, постоянно боледувам. Никой грип не ме подмина. Но всичко започна, когато бях в седми клас (сега съм на 22 г.). Незнайно как десните ми крак и ръка се схващаха и не можех да ги движа. Естествено, родителите ми ме заведоха на лекар, но кой ще обърне внимание на едно дете. Пратиха ме вкъщи по бързата процедура. Обяснението им беше, че е от притеснение. Лечението, което назначиха, беше мента,глог и валериан. Започнаха се редица здравословни проблеми, докато един ден случката от седми клас се повтори. Тогава разбрахме, че не е било просто от притеснение, а се дължи на нещо по-сериозно. Схващанията с всеки ден ставаха по-чести и продължителни и двигателните ми функции се нарушиха сериозно. Направиха ми редица изследвания. Установиха, че имам епилепсия. Никой не взе под внимание тези схващания. Естествено, хапчетата за епилепсия не спряха схващанията. В главния мозък и в гръбначния стълб вече имаше образувани лезии. Постъпих във Втора болница. Диагнозата беше множествена склероза. Лечението – интерферон под формата на инжекции. Трябваше с години да се приема, но аз се отказах малко след първата. Страничните ефекти бяха ужасяващи. От болницата ме увериха, че постоянната температура, треската, болките в цялото тяло ще изчезнат след няколко месеца прием. Това продължи година и половина. Взех тежкото решение да спра да се лекувам. Разбира се, се надявах заболяването да няма бързо развитие или да вляза в ремисия.
Един ден ненадейно ми хрумна, докато бях близо до една болница, да даря кръв. Щастлива от постъпката си, отидох да си видя резултатите. Появи се нов симптом. Освен, че анемията от преди години, чийто произход не стана ясен, още си я имаше, сега присъстваха и антитела, които организмът ми произвежда срещу собствените ми еритроцити и ги убива. Тогава се появи съмнението, че всички заболявания са не просто заболявания, а симптоми на по-глобално заболяване. Оказа се, че имам инфекция, предадена по рождение, която трайно се е настанила в мозъка ми и е причинила всички останали заболявания. Процедурата за лечение се нарича плазмафереза. Значително скъп начин на лечение, който е необходим при справянето с автоимунни заболявания. Паралелното имуносупресивно лечение е необходимо за дългосрочно овладяване на симптомите, както и евентуална трансплантация на стволови клетки.
Свикнала съм да се справям сама с проблемите, които ни поражда животът. Но настъпи момент, в който аз съм безсилна. Най-лошото в цялата ми история е, че всичко ще се оправи само с необходимите финансови средства. Материалното надделя над духовното. Надявам се, че все още има добри хора, които биха се отзовали на този зов за помощ и ще изберат точно мен!
Ще се радвам, ако и вие сте едни от тях! Благодаря за подкрепата!
Ето това е дарителската сметка, може да се използва само за лечение:
Банка ОББ
BG36UBBS80021445707010
Симона Кръстанова
