Ескориал – символът на величието
24 ноември 2011
Разглеждайки стари албуми, попаднах на снимка, направена в началото на 90-те години на миналия век. Членовете на семейството ми изглеждат като джуджета сред приказни сиви великани. Застанали сме на огромния плац пред страничния изход на монументалния комплекс на кралския дворец и манастир в Сан Лоренсо де Ел Ескориал - политическото седалище на испанската империя в средата на XVI век. Внушителните размери и впечатляващата архитектура на обявения през 1984 г. от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство ансамбъл са част от първите впечатления при посещението на това уникално място. Само на 45 км северозападно от Мадрид, до него може да се стигне с автобус, с влак или с личен автомобил (заобиколен е от добре уредени платени паркинги).
… Историята на манастира е свързана с Фелипе II (1527 – 1598). По негово време Испания е единствената империя, разположена на всички континенти. Освен на отвъдморските си владения, Фелипе II Австрийски (Хабсбург) е бил крал на Испания, известно време и на Неапол и Сицилия, на Португалия, на Англия. Той установява първата постоянна столица на испанската монархия в Мадрид. По негово време започва да пише Сервантес, играят се пиесите на Лопе де Вега; творят Ел Греко, Тициян, Брьогел Стария; строи се първият язовир в страната; оправят се пътищата, по които се появяват стотици страноприемници; модернизира се държавната администрация, в която влизат висшисти; укрепва неимоверно армията и флотата (с Непобедимата армада); развива се широка континенталната търговия и между колониите и Европа чрез пристанищата в Севиля и Кадис; икономиката процъфтява, въпреки че получава в наследство от баща си - Карлос I - една силно задлъжняла държава (при смъртта му хазната е препълнена). При този монарх, който за разлика от родителя си, се чувства “абсолютен испанец”, се поставя началото на испанския Златен век. Филип II води войни с Англия, Холандия, Турската империя, Франция.
На 10 август 1557 г., денят на Сан Лоренсо (Св. Лаврентий), войските на Фелипе II разбиват французите при Сен Кантен, Фландрия, и разрушават посветената на светеца постница. (Роденият в Уеска или Валенсия Лоренсо бил един от седемте дякони на Рим. По нареждане на императора Валериан, който преследвал ожесточено ранните християни и техните свещеници, мъченикът Лоренсо бил опечен на скара през 258 г.). По този повод кралят решава да построи манастир в чест на светеца – като символ на могъществото на испанската корона и на този победоносен ден.
… Има снимка, направена от хеликоптер. Не е нужно голямо въображение, за да се види, че правоъгълният комплекс наистина прилича на огромна скара – така, както е искал кралят, в памет на мъченика Лоренсо. Но има и друга версия. Според нея планът на комплекса е изработен по описанието на плана на Соломоновия храм в Йерусалим. Статуите на Давид и Соломон пред входа на базиликата и фреските в библиотеката на Ескориал й придават нотка на достоверност.
Бащата на Фелипе II предсмъртно кара сина си да обещае, че ще издигне кралски мавзолей с църква. Той спазва обещанието си и завещава на поколенията уникално творение - архитектурен израз на испанския абсолютизъм.
… Два са вариантите за разглеждането на Ескориал – самостоятелно или с ескурзовод. За препоръчване е при първото посещение да се включите в група.
Първоначално замислен само като манастир, а постепенно разраствайки се идейно, комплексът е построен като съчетание от кралски пантеон, манастир и дворец. Заложил на майсторството на най-добрите съвременни архитекти Хуан Батиста – ученик на Микеланджело, и Хуан де Ерера, привлякъл уникалните италиански декоратори Лука Камбязо, Пабло Трибалдини и Ф. Кастело, Фелипе II издига двореца и манастира. За вътрешното оформление се използват материали, донесени от различни краища на Иберийския полуостров и Европа. Дърворезбата е изработена в Куенка и Авила, скулптурите – в Милано, мраморът е изсечен в Арасена, а бронзът и среброто са от Толедо, Сарагоса и Фландрия. Сътвореният от общите усилия на изключителни за времето си професионалисти грандиозен монументален комплекс е в архитектурен унисон със строгия характер, голямата набожност и мрачност на Филип II… и със сивите гранитни зъбери на планината, обграждаща от три страни Сан Лоренсо де Ел Ескориал.
В архитектурния ансамбъл има 15 галерии и 16 вътрешни двора. В центъра му се издига величествената фигура на огромна базилика, от юг са разположени помещенията на манастира, а от север - дворецът. Условно се обособяват четири квадрата, разположени по два от север и юг на базиликата, пред която се разпростира Дворът на кралете. В четирите ъгъла на ансамбъла са издигнати квадратни островърхи кули. Погледнат от по-далечно разстояние, Ескориал наподобява повече крепост, отколкото дворец или манастир. Северната и западната стени са обградени от обширен площад, а южната и източните страни са тераси, от които се виждат градини, полета и… Мадрид.
Основите на дворцовия комплекс са поставени на 23 април 1563 г., а последният камък - на 13 декември 1584 г. Изграден изцяло в стила на ренесансовата архитектура, Ескориал напълно отговаря на поръчението да съчетава “простота в конструкцията, строгост като цяло, благородство без надменност, величие без показност”. Строгата фасада на двореца поставя началото на нов архитектурен стил “дезорнаментадо”, което значи „без орнаменти”.
В центъра на комплекса се издига базиликата “Сан Лоренсо ел Реал”, която взема превес във външния изглед на ансамбъла с високия си 92 м купол. При оформянето му ясно личи приликата с купола на базиликата Св. Петър в Рим. На фасадата на базиликата се издигат огромни статуи на известни от Стария завет царе (включително Давид и Соломон). Най-богато украсената част на базиликата е областта около високия олтар. Триделната преграда на олтара е висока 12 метра и е украсена със скулптури от Леон Леони и три реда фрески, които Фелипе II поръчва лично. Голям интерес предизвикват и статуите в човешки размери, представящи коленичилото семейството на Карлос I и Фелипе II. Може да се види уникално разпятие, което е дело на Бенвенуто Челини.
Точно срещу апсидата на голямата базилика е разположен дворецът на Фелипе II. Като пълна противоположност на разкошно украсените оръжейни зали и на мрачната пищност на кралския пантеон покоите на краля са оформени изключително скромно в стила на традиционните испански жилища – трамбован под и бели стени. Стаята на краля e с изглед срещу олтара на базиликата, за да може да наблюдава църковните служби от леглото, когато е повален от пристъпите на подаграта си. Тук стои и столът-носилка, на който болният монарх бил докаран от Мадрид, за да почине в своя Ескориал.
Пантеонът на кралете – кръгла зала със златна украса и мраморни стени, до която се стига, слизайки по каменно двупосочно стълбище - се намира в криптата, разположена под олтара на голямата базилика. В 26 мраморни ниши са положени мраморните ковчези на испанските монарси от династиите на Хабсбургите и Бурбоните. Има няколко празни ниши.
Дворцовата библиотека може да се види в западната част на комплекса, точно срещу голямата базилика. Двете са разделени от големия Двор на кралете. След завършването на Ескориал Фелипе II съхранява в библиотеката цялата си колекция от книги. Тя е изключително богата и включва образци от Испания и Европа. Фондът й се обогатява непрекъснато и сега наброява над 40 хиляди тома, сред които някои от XV и XVI в., както и над 5000 ръкописа на арабски, староеврейски, латински и испански език, украсата на които е в отлично състояние. На тавана и над големите прозорци има огромни рисувани изображения на основните науки. В единия край на дългата зала е разположен кръгъл уред – подобен на земно кълбо, заобиколено от десетки тънки метални сфери, – показващ движението на звездите и планетите.
Удивителна е “Залата на битките”. За украса й служат пищни фрески, разположени по цялата дължина на стените, които с големи подробности – хиляди лица, оръжия, крепости, кораби – изобразяват най-важните победи на испанските войски, включително и тази над маврите, както и някои забележителни победи на Фелипе II над французите.
Преди да се стигне до дворцовия музей, се минава през голяма зала, служила за чакалня на посетители от висок ранг. На земята има светлинен часовник: от малък кръгъл отвор на тавана влиза лъч, който се движи по издълбаната на пода линия, маркирана с резки, отбелязваща съответния час. По стените са разположени стари географски карти, на една от които се чете и името на България, макар и под турско робство. А в музея е показана изключително богата картинна колекция – наследство на Хабсбургите. Има творби на Бош, Тинторето, Тициян и десетки други стари майстори. В двореца на Бурбоните днес е изложена и колекция от гоблени, много от които са изтъкани по картони, рисувани от Гоя.
Интересен е Пантеонът на принцовете в едно от подземията. Там са положени мраморни ковчези с телата на принцовете, принцесите (някои извънбрачни) и на кралиците, които не са родили испански крал. На всеки един от тях е изобразен съответният герб. (Тук ще се загубите в гората от родословни дървета).
За посетителя навярно би било откритие изложеното в Архитектурния музей. Освен чертежите и макетите на отделните постройки, тук се вижда голяма колекция от работни инструменти в различни размери (лопати, кирки, чукове, брадви, бичкии, триони, корита, съдове за изливане на олово и т.н.), уреди и материали, използвани при строителството на комплекса. Едно пътуване из мисълта, че от Хеопсовата пирамида, през Ескориал и до днес няма съществена промяна в използваните от майсторите-строители инструменти…
… След като научите, че в манастира на Ескориал се намира един от най-големите реликварии в Католическия свят с над 7500 реликви, можете да излезете, да направите една разходка из околните сгради и сувенирни магазини (служили като складови помещения и жилища по време на строежа). Непременно трябва да се изкачите по стълбите до малкия, строен в същия стил, площад. Струва си да се надникне в атмосферата на град Сан Лоренсо де Ел Ескориал, който живее предимно от туризма, но има и богат културен живот. Може да попаднете и на някои от десетките българи, които са избрали да се установят в този много студен през зимата и горещ през лятото световно известен кът на Испания.
Йосиф Давидов
