„Ретиро” – любов от пръв поглед
10 ноември 2011
Преди години прочутият френски интелектуалец от български произход Цветан Тодоров („Аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен”) споделил, че само „минавал” през Мадрид, но когато научил, че в този град се извисява единствената в света статуя на Сатаната, променил графика си и останал няколко дни. Авторът на десетки книги в сферата на критиката, философията, изкуството, политиката, литературата, историята (преведени на повече от 25 езика) още не беше получил престижната награда „Принцът на Астурия”, но вече се беше влюбил в… парка „Ретиро”. Именно там се намира фонтанът на Падналия ангел, т.е., на изгонения отнебето Сатанаил.
… Едва ли има стар или нов мадридчанин, който да не знае къде са „Градините на доброто убежище, на добрата почивка” – така би могло да се преведе името на най-известния мадридски парк: Jardines del Buen Retiro. Разположени върху площ от 118 хектара (1 800 000 кв. м) те са засадени, трасирани и застроени през 1630 – 1640 г. по времето на Фелипе IV (негов портрет, рисуван от Веласкес, може да се види в Прадо). Фактически романтичните градини са продължение на Palacio del Buen Retiro – малък дворец за отмора, танци и банкети на кралския двор, построен до Monasterio de los Jeronimos.
Разходката из „Ретиро” с неговите 23 000 дървета, особено в празнични и почивни дни е наистина отморяващо романтично преживяване за малки и големи. Всеки един от петте официални входа на парка – с техните стълбища и величествени портали - е удобен изходен пункт. Те имат символични названия: Puerta de Felipe IV, Puerta de España, Puerta dela Independencia, Puerta de Hernani, Puerta de Madrid. Има и други подстъпи към вътрешността на градините – само по булевард „Менендес Пелайо” в продължение на 1700 метра се наброяват девет входа със своите наименования – но за препоръчване е да се влезе през един от големите портали. Още с първите крачки човек загърбва шума на града и попада в света на „добрата отмора” и лукса на епохата – с изящно изваяните от камък или бронз фигури и фонтани, с красиво подредените в хармонични фигури и изрядно подрязани многогодишни вечнозелени храсти и растения (от типа на чемшира), с отлично поддържаните асфалтирани или калдъръмени безбройни по-широки или по-тесни алеи и пътеки, с огромните дървета, под които има примамливи поляни.
Другата препоръка е да се отиде до „Ретиро” с метро (паркирането около парка е почти невъзможно) – примерно до станцията „Ретиро” на линия 2. След като излезете от късия тунел и тръгнете по асфалтираната алея, започват съблазните. В ляво има широка, богато съоръжена детска площадка, а в дясно – голяма площ с покрита естрада, на която често свирят оркестри. Ако продължите направо (след като купите на децата пуканки, сладкиши, безалкохолни напитки, играчки или каквото и да е от няколкото спретнати будки), имате няколко избора, които – в зависимост от времето – могат добре да се съчетаят. Единият е да се видят спектаклите на десетината амбулантни куклени театри (това може да направите и в специално изградения полукръгъл открит малък театър, който е само на стотина метра от тази алея) или да седнете пред масичката на някоя от гледачките, за да ви предскаже бъдещето. Другият е да се отбиете в дясно до входа на изкуственото езеро, което е в самия център на парка, да наемете лодка и да покажете на семейството си силата на мишците и ловкостта на ръцете си при управлението на веслата. Точно срещу куклените театри и гледачките (на широката страна на езерото) се намира монументалната композиция, посветена на крал Алфонсо XII – любимо място за отмора през горещите дни, впечатляваща гледка по всяко време. Грандиозният комплекс е висок 30 м, дълъг е 86 м, а ширината му е 58 метра. Паметникът, направен от бронз и мрамор, е строен близо 20 години, финансиран е изцяло от гражданите на столицата, над 20 творци са оставили там своите скулптурни произведения; открит е на 6 юни 1922 г. Освен основната статуя на краля там има десетки други скулптури, а по стълбищата на пиедестала се извисяват шест лъва, четири сирени, образите на науките, селското стопанство, изкуствата, промишлеността, обградени от дълги каменни и бронзови фризове. Струва си да се докосне отблизо всичко това – чудесно място за снимки.
Бродейки без посока из „Ретиро”, могат да се видят много паметници - например посветения на генерал Мартинес Кампос (помогнал за връщането на Борбоните на власт и един от последните испански губернатори на Куба – в края на XIX в.), който се намира на площад „Гватемала”; или паметника на Република Куба (последната и най-любимата испанска колония)… Разбира се, не трябва да се подминат и фонтаните: Fuente dela Alcachofaс тритоните и сирената (той е на площад „Република Хондурас”, съвсем до езерото), Fuente de los Galápagos (на площад „Никарагуа”) и, естествено - Fuente del Ángel Caído (за който говори Цветан Тодоров), намиращ се на мястото, където е била фабриката за китайски порцелан, разрушена по време на войната за независимост през 1813 г. (част от войските на Наполеон били разположени в „Ретиро” и съвсем не обръщали внимание на околната красота, въпреки че немалка част от градините са копирани от подобни френски кралски местности).
Издигнат през 1855 г. по инициатива на един от грандовете на Испания – херцог Фернан Нуньес, всеобщо е мнението, че наистина става дума за уникално предизвикателство: паметник на Дявола! В действителност в италианския град Торино също има паметник, посветен на Луцифер, та даже и в Санта Крус де Тенерифе на Канарските острови са посветили статуя на „Падналия ангел”. Но така или иначе намиращата се в „Ретиро” точно на 666 м (число, считано за „дяволско”) над морското равнище композиция е най-малкото със световна слава. Основната фигура е дело на Рикардо Белвер, а пиедесталът – на Франсиско Хареньо. Направена е от гранит и бронз. Падналият ангел е със скършени криле, подпира се на ръбести скали, докато една голяма змия се увива около тялото му. Има нещо по древногръцки трагично, романтично и драматично в израза на лицето на ангела. По пиедестала се виждат дяволи, гущери, змии и делфини.
От този фонтан се отива до известния Розариум, засаден в елипсовидна форма през 1915 г. по инициатива на тогавашния кмет на Мадрид. Макар че 4-те хиляди розови храсти дават прекрасен цвят в определен период от годината, винаги е приятно да се види подредбата на тази градина.
Отбивайки се малко в страни – по посока към гара Аточа – можете да видите и някои „капризи”: Къщичката на рибаря, например (напомняща с духа си на двореца в Аранхуес) или Дома на зверовете – малък зоологически кът, който бил почти занемарен в средата на XIX в., когато зоологическата градина била открита в Каса де Кампо.
… Без съмнение най-изтъкнатата постройка в „Ретиро” е Стъкленият дворец - Palacio de Cristal. Той е построен през 1887 г. пред малко изкуствено езеро по повод Изложението на Филипинските острови (испанска колония от 1521 г. до 1898 г.). Около двореца и в езерото има растения и дървета донесени от Филипините, както и мощни „кестени от Индиите”, които придават романтична атмосфера. След лек дъжд над това езеро винаги се вижда прекрасна дъга. От години в залата на прозрачния дворец се подреждат изложби на съвременно изкуство.
Другата емблематична постройка в парка е Дворецът на Веласкес - Palacio de Velázquez. Носи името на архитекта Рикардо Веласкес Боско, по чийто проект е бил построен между 1881 г. и 1883 г., за да приеме Националното изложение на минната промишленост, което се е провело от май до ноември 1883 г. Тухли, желязо, стъкло и прекрасни керамични плочки са основните материали на тази сграда, в която са се провеждали десетки изложения и временни изложби. Намира се близо до пристана на голямото изкуствено езеро.
… Казват, че паркът „Ретиро” е един от най-красивите в света. Онзи ден едно 4-5 годишно момченце се беше изкачило върху огромната ръждясала котва на брега на езерото, докато родителите му хапваха на терасата в съседния ресторант. Детето сподели с момиченцето, което стоеше в подножието на желязното изделие: „И да знаеш, че тази е най-голямата котва в света. Каза го баща ми”… За котвата се съмнявам, но споделям мнението за „Ретиро” – „една любов от пръв поглед”, по думите на известен испански поет - през всеки годишен сезон.
Йосиф Давидов
