Нещо неуловимо в Лисабон
19 октомври 2011
„Пред взора на пътника, идващ по море, Лисабон изниква в далечината като завладяващ образ от сънищата и се врязва в яркосиньото небе, стоплено от златните лъчи на слънцето.” Така описва родния си град поетът и есеист Фернанду Песоа (1888-1935), не много популярен приживе, но в последствие смятан за един от главните представители на португалската и европейската литература.
Но ако решите да пътувате до Лисабон със самолет, тази красота ще остане за вас неуловима и е най-добре да си запазите гледката за по-късно.
Първоначално може да ви завладее нереалното усещане, че сте по-близо до България. Булевардите, оградени с дървета със зелени корони през лятото, а през есента обагрени в пастелни тонове, ще ви напомнят някои софийски улици, а докато се изкачвате към замъка São Jorge, стръмните калдаръмени улички – наричат Лисабон „града на седемте хълма” – може да ви напомнят старинния Пловдив. Хайде обаче да отпратим носталгията – нали сме дошли тук, за да отворим сърцето си към един нов град, днес европейска столица, и то не каква да е, а
древно селище,
в което са оставили диря финикийци, гърци, римляни, маври...
Лисабон (на португалски се пише Lisboa и се изговаря Лижбоа) е разположен на Атлантическия океан – там, където в него се влива режа Тежу (Tеjo), която в Испания се нарича Тахо. В най-големия град в страната днес живеят малко повече от половин милион души. А в региона, наречен Гран Лижбоа, те са пет пъти повече – почти една трета от населението на цялата страна. Някои от тях всеки ден прекосяват реката с ферибот, за да отидат на работа в столицата, а после и да се приберат. Може да се присъедините към тях на пристанището на Praça do Comércio. До тази възлова точка в португалската столица, където някога се е намирал кралският дворец, се стига през красива арка на пешеходната улица „Аугуста”.
Вместо да се качите на ферибот обаче, далеч по-приятно (макар и по-скъпо) е да се разходите с туристическо корабче по река Тежу. В зависимост от фирмата и маршрута, преживяването може да ви струва между 7 и 20 евро на човек.
Ако корабчето се отправи на север, ще успеете да зърнете отдалеч модерната зона Parque das Nações (Паркът на нациите), построена за Световното изложение в Лиабон през 1998 г., както и впечатляващия мост „Васко (Вашку) да Гама” – най-дългия в Европа. В тази част на града може да се види и Океанариумът (Oceanarium) – един от най-големите аквариуми, в който има четири сектора, представляващи различните климатични зони.
Отплава ли корабчето на юг от Praça do Comércio, вниманието ви ще привлече мостът „25 април”, издигнат през 1966 г. и по-късно прекръстен, за да ознаменува Революцията на карамфилите. На височина от повече от 100 метра, подобно на Христос в Рио де Жанейро, се издига статуята Cristo Rei, откъдето се вижда целият град.
Плавателната разходка задължително стига до квартала Белем, който си струва да се посети. Около едноименната кула, която е имала защитна функция по поречието на Тежу, винаги се тълпят туристи. Недалеч е и манастирът Jerónimos. Един от най-значителните архитектурни паметници в страната е построен в късен готически стил през ХVІ век, когато Португалия е световна морска сила. В църквата към манастира е погребан Васко да Гама.
Докато се завърнете в центъра на Лисабон,
сигурно ще поогладнеете
Ако тръгнете по „Аугуста”, където за вниманието ви се конкурират многобройни заведения, магазини и улични артисти, още преди да стигнете до централния площад „Росио”, бързо ще намерите къде да хапнете. Естествено, изберете ястия с риба или морски дарове. Особено популярна е рибата-треска (bacalhau), с която –така се твърди – португалците умеят да приготвят повече от 365 ястия. За любителите на сладкишите са прочутите пастички с крем pasties de nata, както и всичко, с което са отрупани витрините на многобройните сладкарници.
Ако нямате време да пребродите повечето от разноликите квартали на Лисабон, изберете този или тези, които са най-интересни лично за вас. В La Baixa, където ви оставихме да обядвате, има още много забележителности. Една от тези, пред които често се вият опашки от туристи, е асансьорът Santa Justa, проектиран в началото на ХХ в. от следовник на Айфел. Освен че ще видите зашеметяваща гледка, ще бъдете отведени в Chiado – квартал, където може да се отдадете на пазаруване. Може и да поседнете в прочутото кафене Brasileira, разположено в сърцето на квартала, където е роден Фернанду Песоа. Ако продължите нагоре към Bairro Alto, ви очакват нови замайващи гледки към града – и денем, и нощем, както и забавления в многобройните клубове и ресторанти. В Alfama ще се изгубите из плетеницата от средновековни улици – това е единствената част на града, оцеляла при земетресението от 1755 г., едно от най-разрушителните в историята на Европа (последвано е от цунами и пожар, загиват около 90 хиляди души, една трета от жителите на града). Градът е възстановен по план на маркиз Де Помбал, най-влиятелният португалски политик през епохата на Просвещението, който извършва икономически реформи. Днес негов величав паметник се издига на едноименния площад в португалската столица. След като го разгледате, може да се разходите из съседния парк „Едуарду VІІ” или да се качите на туристически двуетажен автобус (тук е началната спирка) и отвисоко, през разноезичната глъчка (в която обаче отчетливо се открояват руски, испански и английски) и свистенето на вятъра в косите, да наблюдавате отвисоко как многолетните забележителности и всекидневието се сливат в едно.
Макар че Лисабон може да ви предложи много, ако имате повече време, си направете
кратки екскурзии до други интересни места
в Португалия. Отлична възможност е Синтра – живописно планинско градче с внушителен парк, паметник на ЮНЕСКО, наречено от Лорд Байрон „възхитителна райска градина”. От Лисабон до там се стига за по-малко от час с влак или автобус. За да се изкачите до крепостта Пеня, един от символите на града, трябва или да вървите безкрайно дълго по стръмно горско шосе, или да разчитате на автобус, който ще ви пораздруса, докато стигнете до горе. После ви предстои още изкачване, но гледката към синия океан си заслужава.
Е, как да си тръгне човек от Лисабон, без да се замисли що за хора са местните жители. За отговор на този въпрос обаче няколко дни не са достатъчни. Някои ще ви се видят безразлични и нелюбезни, други ще се държат с вас като с приятели или с желани гости... Не се учудвайте, ако работещи в туристическия сектор ви дадат озадачаваща, меко казана, информация – например, че не знаят номера на жълтото трамвайче (мотрисите са произведени през първата половина на миналия век), което се изкачва до замъка São Jorge и е най-добре да ползвате двуетажния автобус (билетите са по 15-18 евро на човек), или че в градския автобус до летището не позволяват да качите куфари, та затова, моля, ползвайте, два пъти по-скъпия Aerobus… Има нещо неуловимо в португалската душа – може би е онова прочуто „саудаде“ (на португалски saudade), непреводима дума, от която лъхат носталгия, самота, копнеж и любовна мъка.
Елина Керелезова-Бардерас
