Нова дума

„Провиненията” на безработните

6 декември 2012

Към края на октомври т. г. 2,84 милиона безработни в Испания са получавали някакъв вид обезщетение или помощ от държавата. По-голямата част от тях – 1,37 милиона, са взимали т.нар. „паро”, а останалите – субсидия (1,23 милиона), RAI (133 хиляди), помощ за селскостопански работници (161 хиляди). Сред общо 605 959 чужденци (189 554 от ЕС) българите са 12 728 (на пето място по брой след мароканците, румънците, еквадорците и колумбийците). Всички бенефициенти трябва да познават своите задължения, както и да са информирани за наказанията, които ги очакват в зависимост от „провинението”.

Задължения на безработните лица, получаващи обезщетения или помощи:

Да представят в срок документите, необходими за отпускането или подновяването на обезщетението.

Да подпишат ангажимента за активност (compromiso de actividad) и да изпълняват изискванията му.

Да поискат спиране на обезщетението за безработица, когато възникнат условия за прекратяването му или когато вече не са изпълнени изискванията за получаването му.
Да подновяват регистрацията си като безработни (demanda de empleo) по начина и на датите, посочени в регистрационната карта.
Да представят в бюрото по труда документите, доказващи причините за временно спиране или прекратяване на правото на обезщетение.
Да представят в бюрото по труда документите, доказващи положение на временна нетрудоспособност или майчинство, ако то настъпи по време на получаване на обезщетение.
Да се явяват, когато бъдат извикани от бюрото по труда или агенции за назначаване на работа, с които то сътрудничи.
Да приемат работа, която им бъде предложена, и се смята за подходяща, съгласно член 231.3 на Общия закон за социално осигуряване, а именно: каквато лицето търси и която отговаря на обичайната му професия или която и да е друга, съответстваща на физическите му способности и образование; която лицето е изпълнявало при последното си назначение, стига то да е продължило поне 3 месеца; която бъде определена като такава от бюрото по труда, ако лицето е получавало непрекъснато обезщетение над 12 месеца; която е на разстояние до 30 км от жилището на лицето, освен ако то докаже, че пътуването в двете посоки надхвърля 25% от работния ден или струва над 20% от месечната му заплата.

Целият текст е публикуван в брой 467 на "Нова дума".

Сподели в: