Лом – славно историческо минало
22 ноември 2012
Лом се намира на брега на река Дунав, при устието на река Лом, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй. Градът е наследник на древно селище, основано от траките, с името Артанес. Разраства се по-късно в римска крепост Алмус, а през турското владичество е познат като Лом паланка.
Значението на града нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за първи път акостира кораб на Австро-Унгария, а през 1838 г. се открива корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
Лом е най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и железопътна гара. Градът е свързан с шосетата за Враца, през Берковица – за София, през Ихтиман – за Пловдив и Цариград. Към 1869 г. в него е имало 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Тук е създадено едно от първите български читалища (през 1848 г. от Кръстьо Пишурка, който поставя и театралното представление „Многострадална Геновева”). Първото женско дружество в България е създадено именно в Лом през 1857 г. През 1878 г. е открита реална гимназия. В края на ХІХ и началото на ХХ в. се заражда и спортното движение в града със създаването на гимнастическо дружество „Дунавски юнак” (1895 г.) и туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.). Тук е създадена и втората пощенска станция в България след тази в София. Благодарение на нея в града идват новините и модата от Виена и Европа.
От славното историческо минало и кипящият културен живот засега са се запазили само съставите на Драматичния самодеен театър и на Ломската оперета. За съжаление упадъкът на моя град започва след 9 септември 1944 г., когато от Балкана слизат съселяните, роднините и близките на Иван Михайлов. Те избиват и изгонват интелигенцията на Лом и започват своята пролетарска-комунистическа диктатура и репресия над кореняците ломчани.
Пламен Ненчов Петров
