Нова дума

Пиринеите – мечта..., химера..., реалност?!!

Пиринеите – мечта..., химера..., реалност?!!

8 декември 2011

22 октомври 2011 г. Отдавнашната ми мечта да посетя Пиринеите най-после щеше да се осъществи. Пътят бе дълъг. Чакаха ме около 750 км с кола: Торевиеха – Валенсия – Теруел – Сарагоса – Уеска – Биелса! Предстоеше ми около един ден път. Целта, казват, оправдавала средствата. Дано!

Със съпругата ми (мой постоянен спътник) поразгледахме атласа, запознахме се с маршрута и... тръгнахме. Есента бе към края си. Реколтата навсякъде беше прибрана. Времето бе топло и приятно. Само за екскурзия, и то не къде да е, а в Пиринеите! Де всекиму такъв късмет!

Първият допир с Пиринеите стана малко след селището Барбастро. Като че ли изведнъж изникнаха пред нас високи скалисти върхове, които (разбрахме по-късно) бяха високи по 2000 и 3000 м! Намирахме се в провинция Уеска на област Арагон. Спахме в селцето Биелса. Свободна стая намерихме в една Casa Vidaller (къща за гости, б.а.). Бяхме уморени от дългото пътуване. Свечеряваше. Пренесохме багажа, починахме малко и излязохме да се поразходим и да видим къде се намираме.

Селцето Биелса е разположено от лявата страна на река Cinca в живописна долина по пътя за Франция, от която го деляха само 13 км. Жалко, че в момента извършват ремонт на тунела под върха, дълъг малко повече от 3 км (това разбрахме на другия ден, когато тръгнахме натам и ни спряха пред тунела). Малко история: Биелса е бил последният бастион на републиканците по времето на Гражданската война (1936 – 1939 г.). 43-ти батальон, загубил връзка с главното командване, отстъпвайки и сражавайки се с войските на Франко, спира за кратко в селцето. Много скоро италианските бомбардировачи на Мусолини и сриват до основи селцето. Останалите живи бойци, както и с част от населението на още няколко съседни селца, бягат през границата във Франция! Било е месец юни, но снеговете по проходите още не са били стопени. (Голяма част от фотосите в музея и по многобройните информационни табла отвън свидетелстват как жените с деца на ръце, заедно с войниците и ранените бягат през заснежените проходи към Франция.) Успяват да се измъкнат около 20 000 души. 411 войници и 5 медицински сестри стигат до Ирун, а други 6899 решават да отидат в Барселона (зона на републиканците) и да се бият на тяхна страна. Завръща се и част от избягалото население на Биелса и започва възстановяване на селото. Днешният си вид то започва да придобива чак през 1970 г.

Сега почти всички къщи в Биелса са новопостроени, облицовани с камък и алуминиева дограма. Много от тях са превърнати в своеобразни хотелчета или къщи за гости. Хубави магазини, барове, ресторанти са разположени на метри едни от други. По всичко личи курортният облик на селището. Сега пътят за Франция е затворен, но казват, че обикновено тук е пълно с французи. Изобилстват и френските стоки в магазините.

Още на другия ден решихме да се разходим до придобилия широка известност национален парк Ордесла и Монте Пердидо. Разстоянието до него е 13 км. Стига се до средновековен католически манастир, сега превърнат в 5-звезден хотел. Паркирахме колата на огромния паркинг, на който в ранния час имаше коли и каравани. Беше малко след 9 сутринта. Времето беше топло и все още слънчево. Облаци обаче вече закриваха върховете трихилядници. Първият от тях – Монте Пердидо (3355 м), вторият – Марборе (3252 м), третият – Цилиндро (3325 м) и четвъртият – Сондермон (3259 м). Всичките те и останалите по-ниски са наредени в полукръг югозападно над националния парк, долината Пинета и парадора.

Заслужава си да се спомене, че националният парк Ордеса и Монте Пердидо е един от най-старите национални паркове в Испания. През 1977 г. той е обявен за биосферен резерват. През 1988 г. пък е обявен за специална зона за опазване на птиците, а през 1997 г. – за паметник на ЮНЕСКО...

Стояхме като прехласнати. Чудехме се какво да правим и накъде да вървим. Есента все още бе в разгара си. Гората, обагрена с всевъзможни цветове, наподобяваше прекрасен природен килим. Многобройни табла даваха подробна информация за различните туристически маршрути (около 20 на брой)! Чудехме се по кой маршрут да тръгнем. Естествено, търсехме някой по-лек. Единодушно поехме по пътеката към Водопадите на Лари. Пътеката бе много стръмна и често спирахме. Гледката беше неописуема. Заоблачаваше се. Бързо заслизахме надолу. Информационните табла предупреждаваха за сериозни опасности при дъжд. Реката за много кратко време можеше да придойде и да ни отнесе!

Върховете 3-хилядници! За пръв път виждах отблизо (дето се казва – на живо) толкова високи върхове. Те сякаш бяха надвиснали току над главите ни. Изглеждаха съвсем близо. И наистина – до някои от тях можеше да се стигне само за няколко часа (между 3 и 5) и още толкова (или дори по-малко) за връщане. Това значеше около 1 ден път. Чудесно, само че за хора като нас с недостатъчна подготовка и слаб тренинг...

Е, какво пък, поразходихме се из парка. В него на воля пасяха десетки крави, чиито огромни хлопатари огласяваха долината. Разгледахме един малък водопад. Впечатляваше ни всичко наоколо...

Завърнахме се в хотела доволни от видяното. И пак с настървение заразглеждахме многобройните листовки и информационни брошури, картите с туристическите маршрути и забележителности. Като магнит ни привличаше близостта на Франция. Имаше и други проходи, но през тях можеше да се премине само с добре оборудван джип, какъвто ние нямахме. Зачакахме и прогнозите за времето, предварителните сведения за които съвсем не бяха обнадеждаващи. На другия ден (24.10.2011 г.) се очакваха дъждове, а към края на седмицата... и сняг!

О, как мечтаехме да видим снега! Повече от 6 години в Торевиеха не сме виждали снежинка! Ура! Утре е нов ден! Нов ден – нов късмет, дето се казва! Не бяхме за пръв път на планина и все пак... Когато живеехме в Мадрид, неведнъж сме били на Навасерада. И в хубаво време, и в дъжд, и в сняг! Били сме по ски пистите. Качвали сме се на големите антени на върха... През 2001 г. бяхме 1 седмица на палатка в планината Гредос, където на воля се полюбувахме на истинска планина, на високи върхове от порядъка на 2800 – 2900 м! Изкачихме се до едно високопланинско езеро... Но там нямаше върхове 3-хилядници. Тях видяхме за първи път тук – в Пиринеите! И откровено казано, страшно ни впечатлиха. Като че ли из един път изникнаха пред нас и се надвесиха над главите ни като огромни исполини! Застанали в кръг над долината Пинета и националния парк Ордеса и Монте Пердидо, като вездесъщи стражи, горди и непристъпни!

Първата среща с такива природни феномени наистина е впечатляваща. Непрекъснато местехме поглед от един зъбер на друг. Следяхме сребристите ленти на многобройните водопади, търсехме белите петна на нестопения сняг, дочакали новия. Езерата не можеха да се видят от долу. Те бяха скрити в падините между хребетите. Невъобразима гледка! Природолюбители сме. Живеем години наред на брега на морето. Морският безкрай по своему радва взора ни. Колкото повече се разхождаме по брега на морето, толкова повече го заобичваме. Планината обаче е нещо съвсем друго. А за Пиринеите да не говорим. Как искахме да покорим поне един пиринейски туристически маршрут! Поне един 3-хиляден горделивец да достигнем! Да, ама...

25.10.2011 г. Днес е третият ден от пребиваването ни в Пиринеите. През цялата нощ валя дъжд. На сутринта беше спрял. Каква бе изненадата ни, когато, тръгвайки по пътя към границата с Франция, пред очите ни се откри невъобразима гледка. 2-и 3-хилядниците вече бяха покрити с белоснежна пелена! Облаците за момент ги откриваха, слънцето ги огряваше и те блестяха с приказната си снежна премяна! Фантастично! Вървяхме по пътя за границата, слушахме чудесния ромон на река Бароса (приток на река Cinca) и постоянно отправяхме взор към фантастичните снежни исполини...

За пръв път виждах на живо толкова високи планински върхове (над 3000 м), покрити със сняг, изглеждащи съвсем близо. Движех се като хипнотизиран! След около 4 км по асфалтовия път се отклонихме надясно и тръгнахме по един от широкорекламираните местни пиринейски маршрути. Той водеше към високопланинското езеро Ордизето, дълъг 11 км. Тренираните планинари го извървяват за около 3,5 часа в едната посока. Повървяхме, т.е. покатерихме се малко по него, но бързо се уморихме и се върнахме. Не можехме да се катерим повече. За хора като нас без алпийска, апропо, пиринейска подготовка, не беше по силите ни такова нещо. Въпреки че за деня изминахме общо около 10 км, умората ни бе голяма, не се отказахме. Обещахме си, че ако времето позволи, пак ще се опитаме да изминем маршрута. Само че до отклонението ще дойдем с колата, ще я оставим там и ще продължим пеш. Времето позволи и ние удържахме на думата си.

26.10.2011 г. Днес беше денят за изпълнение на това обещание. Дойдохме с колата, оставихме я и продължихме. Времето беше облачно, но не валеше. Видя ни се подходящо за ходене. Тръгнахме по 11-километровия маршрут Парзан – Ибон де Ордизето. Височина 1000 м. Дължина – 11 км. Време за ходене – 3,5 часа в едната посока... Тръгнахме... маршрутът (по описание) беше със средна трудност, но на нас ни се видя направо труден. Не ни уплаши. Амбицирахме се. Настроихме се и поехме нагоре. Движехме се по широк, покрит с чакъл, планински път. Беше доста стръмно и често спирахме. Отляво ни „охраняваха” 2-хилядниците Пунта Менер (2453 м), Пунта Л’амомиадор (2825 м), Пунта Фуеса (2858 м). Всичките покрити със сняг. Катерехме, пухтяхме, давахме си кураж един на друг: още малко!... Леденият вятър затрудняваше дишането. Въпреки студа от нас течеше пот. Докато се оглеждахме, изминаха около 5 часа. Не усетихме как стигнахме малкото езеро, на което бе построена високопланинска електрическа централа. Не ни впечатли особено, защото имаше много такива в района. След още малко пъхтене по стръмнината пред нас блеснаха водите на голямо високопланинско езеро. Несъмнено то беше крайната точка на днешния ни маршрут. Бяхме толкова уморени, че не ни беше до нищо. Поседнахме за малко, похапнахме и побързахме да ставаме и да тръгваме обратно. Задаваха се тежки черни облаци, част от върховете вече не се виждаха. Заслизахме. Но как?

Слизането се оказа много по-трудно от изкачването. Чак сега усетихме колко стръмен е теренът. Имах чувството, че капачките на колената ми всеки момент ще изхвърчат от гнездата си. Куцахме, краката трудно се подчиняваха. Спирахме често. Едва стигнахме до колата. Разбира се, не си бяхме правили илюзии, че ще е лесно, но че ще бъде толкова трудно, също не сме вярвали. Както и да е. Намирахме се отново в колата, готови за прибиране в хотела. Слизането ни беше траяло около 3 часа. И така, за около 8 часа бяхме изминали един от най-дългите маршрути Парзан – Ибон де Ордизето. Беше ни трудно да го повярваме, но то беше факт. Бяхме героите на деня. Браво на нас. Едва се довлякохме до хотела. Истината бе една – волята, нагласата, амбицията и вярата в успеха си бяха казали думата. Победихме! Удоволствието беше само наше!

Естествено, на другия ден почивахме. Валеше дъжд. Предпоследния ден изминахме един по-кратък маршрут от лявата страна на река Cinca до националния парк Ордеса и Монте Пердидо. Полюбувахме се отново на фантастичните багри на гората, на мъха по дърветата и по земята. Част от маршрута беше много стръмен, но не ни уплаши. Вече имахме някакъв опит...

И така, 9-дневното ни пребиваване в Пиринеите наближаваше края си. Не е без значение да спомена, че почти всеки ден по един от каналите на регионалната Арагон ТВ гледахме прекрасни научнопопулярни филми за забележителностите на областта и провинциите й. Снимани от вертолет с широкодиапазонна и панорамна камера, те даваха пълна представа за този прекрасен полупланински и планински регион.

Високите планински върхове с множество извиращи от тях реки, неимоверните каскади по тях, каньони, живописни долини... Малките и по-големи селища, живописно разположени от двете страни на пълноводни планински реки, първокласни пътища... Парадори, манастири, църкви, параклиси... Трудно е за описване с думи. Особено ме впечатли голямата и пълноводна река Ебро с всичко около нея чак до устието й в морето. Добре обработените парчета земя, разположени като пъстроцветни шарки на килим...

Ако някой ми беше разказал за всичко това, едва ли щях да му повярвам. И днес, когато съм извървял толкова планински маршрути, опознал съм планини и планински вериги, реки, язовири, канали, къмпинги, манастири, парадори, катедрали, църкви и какво ли още не – с ръка на сърцето споделям, че Испания е страна с изключително много и най-разнообразни природни забележителности.

По времето на 9-дневното ни пребиваване в Пиринеите успяхме да направим много снимки с фотоапарата и видеокамерата, които бяха наши постоянни и неизменни спътници. Тричасовият видеофилм (наше дело) и дигиталните снимки не са с най-високо и професионално качество, но за нас те ще бъдат прекрасен спомен за видяното и преживяното в този прекрасен регион на Испания. Самата тя, по-скоро народът й (за разлика от българския), цени високо своите исторически забележителности, паметници на културата, природни феномени и красоти. Непрекъснато ги реставрира, усъвършенства, обновява ги и ги поднася на ценители и любознатели.

Едва ли учудва някого цифрата от няколко десетки милиона туристи, посещаващи всяка година страната. Това е мое мнение, не го налагам никому и все пак Испания е Испания!

И... как да си кривя душата (като някои скептици и песимисти – наши съотечественици). Благодарен съм на Кралство Испания, че ме прие, даде ми хляб, подслон и работа. Че ми даде възможност да се интегрирам в обществото и що-годе да живея като нормален човек. Да се наслаждавам на природните й феномени, красоти, исторически ценности и забележителности. Какво повече?! Здраве, разбира се. Засега, слава Богу, го имам. Докога?!

45-те дни, прекарани в древната Родопа планина това лято, ме заредиха с неимоверна енергия. Деветте дни в Пиринеите, поне за мен, нямат измерение! И едва ли всичко това бих нарекъл само късмет или привилегия. За мен то е карма, съдба! Не бих искал никой да ме одумва или завижда. Пожелавам всичко това безрезервно всекиму! И днес! И всякога!

 

Искрено и сърдечно ваш,

Тодор Иванов Тотев – Торевиеха

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:


  1. kalina 09/03/2012

    Gospodin Totev absolyutno sam saglasna s vas, vapreki che obicham i nashta Balgaria.No az vi savetvam kogato mojete da posetite cyalata severna chast na España ako ne ste hodili sas saprugata si zaslujava si vmesto da harchim spestyavaniata si v Balgaria s mnogo po malko sredstva da opoznaem stranata koyato ni e priyutila.