Сандански – белите дробове на България
31 март 2016
Испанският експеримент „До колко могат да издържат българите“, ме подтикна през отпуската да се „отбия“ до някой от балнеолечебните ни курорти, за да рестартирам поувехналото си тяло и да устискам до пенсия. Затова се мятам на един от многобройните автобуси и се понасям по шосе Е79. То се вие по живописна долина, успоредно с пенливите води на река Струма, която се нарича „Кресненското дефиле“. Това е път, свързващ Древна Гърция с Европа. Но не само хората са избрали този път. Това е още-още по-древен път, който се нарича „Виа Аристотис“ – пътя на птиците, които всяка година мигрират от Европа за Африка.
Автобусът достига крайната си дестинация – Сандански. На самия вход на града ни посреща мемориалният комплекс „Спартак“. Легендата разказва, че прочутия по цял свят тракиец е роден в древно селище, което днес се нарича Склаве (община Сандански), идващо от латинското „склав“ – т.е. „роб“. Тук още от пръв поглед се вижда, че се намираме на погалено от Бога място.
Разположен само на 200 метра надморска височина със средна годишна температура от 13,9 градуса и ниската си влажност от 66%, при продължителност на слънцегреенето (най-голямата в страната), от 2506 часа и снежна покривка, която не се задържа повече от 4-5 дни, Сандански е един естествен лидер в световното балнеолечение. Може би за тези условия основна роля играе неговото местоположение. Разположен между Западния и Югозападния дял на Пирин планина, Северните склонове на планината Славянка и най-ниските предпланински райони на планините Малашевски и Огражден. Националният парк „Пирин“ е създаден през 1962 г., а 31% от парка, обособени в районите Каменица и Трите реки, се намират на територията на община Сандански. Той е включен в програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. В центъра на града е разположен разкошен парк (най-големият в България), изпълнен с вековни дървета и редки растения. В него се намира и летния театър, домакин на фестивала „Пирин фолк“.
Градът е ценен не само с това, че въздухът е уникален, а и с това, че е богат и на над 80 термални извора, с неповторим химически състав. Изворите предлагат широка гама от температурни амплитуди. Като се започне т 32 градуса и се стигне до 80 градуса. Благодарение на тези две комбинации (въздух и вода), много хора не само се лекуват като мен, а дори остават за постоянно местожителство. Спектърът от хронични, ревматични, болести на дихателната система, ставно ревматични, бъбрени и алергични, е карало хората още от дълбока древност да избират това място.
Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 552 на "Нова дума".
