Мелник – тайнствен, загадъчен, неповторим
1 октомври 2015
Мелник е моя стара слабост. За пръв път го посетих още като неудържим млад турист „само“ преди 40 и няколко лета, пресичайки от Банско целия Пирин. Преди десетина години пък доведох испанско приятелско семейство, което в прохождането ми като имигрант изигра важна роля. Ето ме и сега. Пак кръстосвам по калдъръмените улички с трепета като че ли го виждам за първи път. Такъв е той. Такъв и ще си остане! Притегателен център, както за наши, така и за чужди туристи. За всички онези, жадни за красота и величие.
А поспреш ли и загледаш ли се в старите къщи, те непринудено те обсебват и те омагьосват. Ето затова, неслучайно, често можеш да срещнеш художници, самовглъбени и съсредоточени в обектите на творенията си. Новите хотелчета пък, които задължително по закон са в типичния за Мелник възрожденски стил, предлагат освен вкусотийките, традиционни за района, и уникалните умопомрачителни вина, които ще надминат и най-смелите ви очаквания.
А после… няма как да не оставят във всеки посетител чудесни и незабравими спомени. Тук няма нищо случайно. Градчето е разположено в южния дял на Пирин планина. Сгушено в долина, сякаш скрито от останалия свят, оградено от жълтеникави пясъчници, издигащи се в причудливи форми до 850 метра, на повече от 4-5 милиона години от най-съвършения творец – природата. Запазва ги ниската влажност (средната годишна сума на валежите е 562 мм). Всичко това създава предпоставката за уникален климат и от там – за видове, които се срещнат на планетата ни само тук. Малцина знаят, че сегашното градче от 140 жители в миналото си е било важно икономическо, духовно и стратегическо за района селище, с над 25 хиляди жители, с около 1300 къщи и повече от 70 църкви.
Тесните калдъръмени улички сякаш още помнят траки, славяни, българи, римляни, гърци, латини, турци и комити. Сякаш шумите още нашепват за деспот Слав от Втора българска държава, както и за легендарния войвода Яне Сандански.
Както във всички времена, просперитетът лежи на фундамента, на икономиката. А Мелник е бил роден дом и база на умни и находчиви търговци, познати по целия свят. Като доказателство, и сега Кордопуловата къща грабва окото, омайва и респектира, както с архитектурата, така и с орнаментиката в 24-те си прозореца, с венециански стъклописи. И как не, след като градът е преливал от търговци! Паскалевата, Велевата, Менчевата, Пашовата, Терзиевата и много други, са истински шедьоври за местното възрожденско строителство, доказващо и до ден-днешен просперитета на своите собственици. Много от тях реставрирани, в момента предлагат както приятна и удобна възрожденска обстановка, така и много вино, вино, винооо… Но не само хотелите и сергиите го предлагат на всяка крачка. В надвесените над градчето околни пясъчници има изкуствено изкопани пещери – изби, които хем както някога запазват вкусовите качества на напитката, хем предлагат дегустация в неповторима обстановка.
Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 539 на "Ноа дума".
