В Казанлък и околностите
6 август 2015
Шипченски манастир „Рождество Христово“
Тази година през отпуската си в Родината и без това бях в района на град Казанлък, затова нямаше как човек да устои на изкушението да не се отбие и до Шипченския манастир. Още отдалече очите ти се лепват като магнит на сияйните златни кубета, ярко контрастиращи с потъналия в зеленина Балкан. Изкачваме се по лека серпентина и спираме на добър и чист паркинг, което за България вече е рядкост. Част от него е окупирана от неизменния ни пейзаж – сергийки за сувенири. Зад тях сякаш ни пронизват с умоляващите си очи търговците. От там, по широки стълби, се изкачваме до огромна тераса, на която е изграден храмовият комплекс. Красивата, отлично поддържана сграда, тип московски барок от 17 век, веднага грабва погледа. А потокът от хора около нас непрекъснато се движи, въпреки че бе делничен ден. Рояци от ученици, светлокоси лунчести чужденци, случайно минаващи като мен, и много поклонници.
Мястото не напразно е магнетично, защото е населявано още от древните траки. А днес има заселили се японци. Поводът за построяването на храма са епичните боеве през април 1877 г. Над мястото, на връх Шипка, руси и българи геройски се бият с 35-хилядната арнаутска войска на Сюлейман паша. А в района на село Шипка и Шейново пък са разбити палчищата на Вейсал паша. В неравните битки падат 18 491 български опълченци и руски войници. Във връзка с това възниква необходимостта от въздигането на храм-паметник, увековечаващ подвига и саможертвата на християнските герои. Може би и по тази причина той не е изграден от държавата, а от инициативен комитет, произлизащ пак от средите на самите воини, през 1882 г. В него участват граф Игнатиев, Олга Скобелева (майка на ген. Скобелев), княз Церетелев, княз Лейхтенбергски, председател Величков и др. Строителството започва през 1885 г. с архитект Томишко, от чешки произход. Освен майсторите, които са италианци и руснаци, участват и хиляди българи от околните села. Храмът е открит през 1902 г. под името „Рождество Христово“. Накрая над солидната каменна зидария и керамични плочки засияват и кубетата, покрити с чисто злато. Най-високото се извисява на 53 метра, а най-големият от десетте кръста, които завършват в небесата, е висок 4,5 метра. Със своите 17 камбани, от които най-малката е 20 кг, а най-голямата – 12 тона, цялата околия бива огласяна от ритуалните им мелодии.
А вътре… Вътре храмът е не по-малко внушителен, пищен и главозамайващ. Изографисан е дълго, прецизно и дори на два пъти от художниците Месоедев и Ростовцев чак до 1959 г. В старанитео си да бъдат съвършени, художниците като че ли са искали никой да не остане непочетен. Като се започне от св. св. Кирил и Методий, Борис I Покръстител, св. Георгий Софийски, св. Княз Владимир Покръстител на Киевската Рус и приемник на славянската псиемност, св. Княз Александър Невски, св. Митрополит Димитрий и много други. Между иконите се открояват две – „Пробуждане Господне“ и „Свети Николай Чудотвоерц“. Те са подарени от офицерите и войниците на 35 Брянски полк и 36 Орловски полк, сражавали се за Шипка. Много от другите икони са рисувани и подарени от монасите от атонския манастир „Св. Панталеймон“.
Пълният текст на Иван Халков епубликуван в брой 536 на "Нова дума".
