Културата на древните траки
2 октомври 2014
Този път обект на моя интерес са тракийските могили край село Караново. Не мога да скрия, че винаги съм подчертавал, че съм потомък на славните траки. Учудващо, в чужбина като че ли са учили и чували повече за тях, отколкото можем да предполагаме. А в научните среди… Там те са европейския хит! А Нова Загора неофициално е меката, защото се характеризира с една от най-големите концентрации на паметници на културата от този период.
Водач и консултант в това мое начинание в известната в Новозагорския край като историк, краевед и етнограф Додка Чолакова. След предварителните уговорки от нейна страна получаваме достъп до желаните обекти. Това се налага от факта, че емигрантската ми отпуска невинаги съвпада с работното време или разрешителния режим на обектите. И понеже археологията е доста педантична и консервативна наука, следваме хронологичния ред, подсказван ми от г-жа Чолакова.
Тъй като в Новозагорския край има 24 могили, а само в района на село Караново те са 16, започваме от там. Районът е образец на проучванията на археологически обекти от праисторията, античността и средновековието. Като най-ярък представител заслужено се нарежда Селищната могила. Могилата се намира в последните разклонения на Сърнена гора, дял от Средна гора. Висока е 13 метра, дълга 250 метра, широка 150 метра! Без преувеличение може да се каже, че няма археолог у нас и в чужбина, който да не знае за Карановската селищна могила! А в учебниците на археолозите тя е алфата от тяхната азбука. Разкопаването й започва още през 1947 г. и продължава до 1957 г. С всяко следващо разкопаване славата на могилата преминава пределите на нашата граница. Но какво я прави така интересна за научния свят? Тя дава възможност да се изучи стратиграфския профил на праисторическото селище. Съответно служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. Т.е. VIII и II хилядолетие преди нашата ера!!! Затова с право можем да я наречем „Дворец на праисторическата култура”. Отлагаме виждането на извадените артефакти, които понастоящем са изложени в археологическия музей в Стара Загора.
Другият обект веднага те пленява със своята уникалност. Дългата могила. Тя е вечният дом на тракийски аристократ от I век след Христа. Изследванията и информацията, която получаваме за тях, е благодарение на археолога М. Кънчев. За пищността на едно такова погребение влияят фактори, като статуса на покойника, възможностите на фамилията, а индикатор са гробищните дарове. От тях една част е трябвало да му служи и в задгробния живот. В подножието на Дългата могила се намират така също и три зидани гроба, принадлежащи на семейството на аристократа, които го следвали дори и в отвъдното. При древните траки хората ритуално са били изгаряни и после полагани в могилите. От откритите кости и черупки археолозите заключват как е протекъл ритуала. Полагани са също така и любимите вещи, с които човека си е служил. Копията, мечовете и най-вече колесницата са неизменна част на всеки тракийски владетел.
Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 514 на "Нова дума".
