Градът на „хабанерите”, солта и морето
11 юли 2013
Torrevieja – в буквален превод – „Старата кула”. Наричат го още „Градът на солта” (Основан в началото на 18 век на базата на няколко рибарски къщички, градът бързо разраства, благодарение добива на сол, търговията със сол, мореплаването, риболова и туризма.), а също и „Градът на двете лагуни” (Едната – „розовата”, служи за добив на сол. Самата вода в нея изглежда розова – идва от морето по построен специално за целта канал. Другата – „Зелената”, е един естествен природозащитен регионален парк, наситен с множество уникални растителни видове и птици – любимо място за отдих на хората от района и многобройните туристи. Двете лагуни нямат пряка връзка помежду си, но заедно образуват т.н. Лагунен парк на селищата Торевиеха и Ла Мата, с обща площ 3700 хектара.).
Торевиеха е един сравнително нов град, има 105 721 жители (по данни от 2011 година), но числеността им през летния период достига до 1,5 млн. души! Градът има кратка, но интензивна и комплексна история. Първите му жители са предимно местни рибари и чуждестранни заселници. Малкото селище гостоприемно посрещало идващите от чужди страни моряци, много от които били от италианските градове Генуа и Неапол. Те идвали предимно да се заселят тук. Това личи от множеството фамилни имена, които се срещат и днес – „Пароди”, „Боракино”, „Фортепиани”…
В началото в това землище е имало само отделни рибарски къщички, пръснати в местността Кала Корнуда, които около 1730 г. се превръщат в малко селце (днешния град Торевиеха).
Добивът на сол дава тласък на развитието на живота и поминъка тук. През 19-ти век е построена и железница, свързваща селищата Торевиеха и Албатера. По нея се прекарвала солта до пристанището на град Аликанте. Според разказите на хронисти, тази железница била много примитивна и била предназначена единствено за транспортиране на солта. Днес тя изобщо не съществува. Останала е само гарата, а в близост до нея е и „Музеят на солта”. Независимо от всичко, железницата е спомогнала за развитието на селището и района. Служела е и за връзка между селищата. По нея заедно със солта се пренасяли и храни и стоки за бита. С влака са дошли и първите летни туристи тук, избрали мястото да правят солени кални бани. А на някогашната гара, например, е имало и полиция, и носач на куфари. Днес както гарата, и музеят на солта в близост до нея са отворени за посещение.
Торевиеха е известен и като „Града на хабанерата” (Бел.ред. – фонетично habanera се произнася „абанера”, но в текста оставяме авторовия вариант). В музея, носещ същото име, има множество спомени, снимки, табла на маестро Рикардо Лафуенте Агуадо, автор на множество „хабанери” (песни, б.а.) – местни и от Хавана (Куба).
След утвърждаването на Торевиеха за град през 1803 г., в неговото пристанище започват да хвърлят котва все повече и повече търговски кораби, товарещи предимно сол и други търговски продукти, предназначени за Куба и Пуерто Рико. Именно на тях са се пеели и танцували „хабанерите”. Корабите са докарвали захар, махагоново дърво, тютюн и какао, като са ги разменяли за сол и керемиди…
Полека-лека започнало и провеждането на фестивал на „хабанерите”. Това били оригинални песни и танци (на испански, разбира се), в които се разказвало за мулатки, за чувственост, карибска природа, екзотика…
Така „хабанерите” постепенно се превърнали в емблема на града. Макар и в много от песните да били вплетени карибски мотиви, те бързо стигнали до сърцата на местните хора, превърнали се в един Обществен феномен. Пеели ги като приспивни песни, запявали ги спонтанно и си спомняли за времето, прекарано в морето.
През 1955 г. тук се провел Първият международен фестивал на хорове от различни испански провинции, изпълняващи „хабанери”. С течение на времето фестивалът ставал все по-значим, като през 1989 г. се превърнал в интернационален фестивал на хоровете от цял свят, изпълняващи тези песни. Понастоящем този фестивал събужда голям международен интерес. Провежда се в последната седмица на юли всяка година.
В чест на „хабанерите” със същото име е наречен модерният търговски център, гордост на града. В него са разположени маркови бутици, магазини за обувки, бяла техника, спортни стоки, стоки за бита, хранителни и питейни заведения…
Музеят на солната индустрия се намира в началото на т.нар. „Вия верде” – една 7-километрова алея за разходка. Поместен е в някогашните гарови складове. В него има уникални данни за производството на сол в района. Солниците на Торевиеха са едни от най-значимите в страната и в Европа. В миналото те са били кралски ловни зони и са принадлежали на град Ориуела, считан за административен център на околията. През 1759 г. са причислени към Торевиеха. Първоначално са били проектирани за добив на риба, но впоследствие по нов, интересен проект, са обособени за добив на сол.
През 1482 г. се построява канал, който довежда морската вода до тях. Нивото им е под морското равнище и това улеснявало изпълнението на проекта. По-късно бива построен канал и до „зелената” лагуна.
Добивът на сол постепенно се превръща в цяла индустрия, която бързо процъфтява. И днес могат да се видят „планините” от произведена сол, която се транспортира до пристанището, товари се на корабите и се доставя до много страни по света.
Но, да се върна отново на Музея на морето и солта, който наистина заслужава да се разгледа. Само така може да се запознае човек с различните аспекти на локалната история на това производство. Това е един етно-музей. Който отразява връзката между морето, солта и Торевиеха. В него има съхранени множество инструменти, с които са се строили кораби, превозващи солта. Има и сектори с оригинални морски навигационни карти. Особено място в него е отделено на начина, по който се добива солта. Макети от дърво и памук илюстрират самия производствен процес. До музея е разположен и паметен исторически комплекс. Той е служел в края на 18-ти век за складиране на солта, товаренето й на корабите и опразването на солниците. Днес в тях се произвеждат 600 000 тона сол годишно от около 160 души персонал.
Градският площад е наречен „Площадът на конституцията”. Там се намират старата и новата сграда на кметството и църквата „Инмакулада Консепсион”.
Една от най-представителните сгради в града е старото казино. В него се е събирал културният съвет (културното общество на града). Използвано е и като културно средище. Запазено е до днес.
Представляват интерес музеят на „Семана санта”, носещ името „Томас де Вакарсел”, изложбената зала „Висталегре”…
Заслужават внимание спортната панорама на града със своите многобройни спортни зали, съоръжения, стадиони, спортна палата, закрит плувен басейн с олимпийски размери, аквапарк, тенис и тренировъчни игрища.
Не бива да пропусна и подводницата – реликва „Делфин-61”, превърната днес в плаващ исторически музей, закотвена в яхтения залив. Близо до нея е и митническият патрулен кораб „Албатрос-3”, превърнат също в плаващ музей. И двата са отворени за посещение – безплатно, има и екскурзоводи…
Приятно място за разходка на гражданите и гостите на града е променадата „Дуке де Леванте”. Тя е дълга 1440 м и отива навътре в морето. Още в началото е поставена бронзовата фигура на жената на моряка, седнала на каменна пейка, обърнала глава към морето, чакаща любимия да се завърне от далечно плаване.
Не по-малък интерес представлява и Централната променада (крайбрежната алея за разходка), носеща името на сеньор Хуан Балтиста Буадест. От нея се открива обширната панорама на пристанищните съоръжения. Там е и спортното яхтено пристанище, с повече от 800 места за яхти. В нейния край е построени паметника на хоровите музиканти – бронзови човешки фигури в цял ръст, с музикални инструменти в ръце. В чест на всички мъже и жени, участвали в хоровете на Торевиеха.
Торевиеха днес?! Един нов, съвременен и модерен средиземноморски град! В него впечатляват обновения градски театър, новата сграда на кметството, една от най-модерните в Испания и в цяла Европа, частната болница „USP Hospital San Jaime”, десетките най-съвременни магазини, бутици, заведения за хранене, новата и скъпо струваща инсталация за обезсоляване на морска вода и ползването й за питейна, „Консерваторио насионал де мусика и аудиторио”…
За този стар-нов град може още много да се разказва. Торевиеха – градът на „хабанерите”, солта, сардината и морето! Моят град!
Ваш:
Тодор Иванов Тотев
