Законът за правата на „зависимите“ и неговите последици за българите, живеещи в Испания
14 април 2016
Европа застарява. Испания и България не са изключение от тази тенденция. В практиката ни се появяват все повече случаи на стари и болни хора с необходимост от помощ от страна на социалните служби. Много от тях се интересуват от условията, при които и българските граждани, живеещи в Испания, могат да ползват специфични испански социални услуги, предназначени за най-уязвимата социална група – „зависимите“, съгласно испанската законова терминология.
КОИ СА ЗАВИСИМИТЕ? ПРАВНА РАМКА
Повратната точка в цялостно законово уреждане на тази сфера настъпва в края на 2006 г. с приемането на Закон 39/2006 (Ley 39/2006, de 14 de diciembre, de Promoción de la Autonomía Personal y Atención a las personas en situación de dependencia), оттук нататък наричан за краткост „Закона“.
Именно този закон дава и дефиницията на това що е то зависим гражданин: гражданинът, комуто е невъзможно изцяло или в известна степен да извършва сам ежедневни човешки дейности.
До приемането на този закон уредбата граничи между нормативни актове, регулиращи положението на възрастните хора, и това на инвалидите, но именно с него се премахва въобще условието за някаква навършена възраст и дори за някаква официално призната степен на инвалидност, ако в ежедневието си дадено лице не може да извършва основни действия, което не му позволява да се справя сам с нормалното си съществуване. Все още има много да се желае по отношение координацията между здравни и социални служби. Тук следва да се внимава – много често услуги, които в България традиционно се поемат от здравната система, в Испания са поети от социалните служби.
Ядрото на закона се състои в предоставянето на серия от технически и помощни услуги, които да улеснят ежедневието на зависимия и на неговите близките до степен да могат да водят нормален и достоен живот. На по-заден план остава чисто икономическата помощ, която се предоставя на зависимия при определени условия. По мое мнение, този закон е едно от най-добрите постижения на съвременна Испания в социалната сфера.
Пълният текст на адв. Дора Пощакова е публикуван в брой 553 на "Нова дума".
