Нова дума

Отлично представяне на българчета от област Мадрид в литературен конкурс

zoom Отлично представяне на българчета от област Мадрид в литературен конкурс

7 юни 2018

На литературния конкурс „Стефан Гечев“, провеждан всяка година от Държавната агенция за българите в чужбина, са отличени есетата на Яна Гиздова, 11клас, от БНУ „Бачо Киро“ – Алкоркон, с първа награда, и Цветослав Милчов, 10 клас, от БНУ „Елин Пелин“ – Парла, с трета награда.

По повод Деня на Ботев е хубаво да се видят разсъжденията на един млад човек – Цветослав, за миналото и настоящето, за родното и чуждото, за това, което ние, българите, забравяме, а чужденците откриват. И за това как всяко усилие да се популяризира българската култура може да бъде плодотворно.

Емил Димитров, преподавател

 

„Плачи!..“

 

Плачи! Там край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Бях впечатлен, че един млад испанец – Марко от Кадис, си е татуирал стих от Ботев и организирал среща, на която е представен превод на Ботевите стихове от българската поетеса Живка Балтаджиева. Изданието на стиховете е на издателство Амагорд. На срещата в Кадис присъстват около 80 човека.

Този млад човек е открил колко актуална е Ботевата поезия днес.

Истински успех е да събереш толкова много хора да чуят Ботевите стихове в XXI век. Това означава, че те не третират само национални, а общочовешки теми, които са актуални днес.

Мислех си, ако аз трябва да си татуирам някакъв стих на Ботев, кой бих избрал.

За мен Ботев и Левски са двете фигури, които са най-високите върхове в българското индивидуално развитие.

Христо Ботев има уникалната възможност да се срещне и запознае с Левски.

За срещата си с Дякона той пише в писмо:

„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер!

Когато ние се намираме в най-критическо положение, то и тогава е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел! Колкото и да се намираш, в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности...“

В исторически план това е една щастлива среща.

Срещат се две легенди.

Жертвали са живота си за свободата на България.

Съдбата в личен план не е справедлива.

Нито знаем гроба на Ботев, не знаем къде са погребани костите на Левски.

Тежко наследство.

Освен болка, в отношението към тези величави фигури си даваме сметка с какво е трябвало да се преборят.

Христо Ботев и Васил Левски са епични фигури от българската история.

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е изплакано стихотворение.

Бих си татуирал този стих – „Плачи!...“

Защото той отразява една огромна трагедия, една загуба на най-великия син на България.

Самият Ботев не е видял обесването на Левски.

Но на гениите Бог е дал да виждат бъдещето.

Тази страшна сила, с която виси обесеният Левски, е дала мотив и увереност на Ботев как трябва да живееш, да се бориш и да умреш за родината.

Ботев и Левски са велики синове на майка България.

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ ги прави безсмъртна двойка в българското съзнание.

Великите ни празници започват с имената на Христо Ботев и Васил Левски – личности без гроб, но символ на величието да дадеш живота си за свободата на отечеството.

Лично аз не харесвам татуировките, но бих си татуирал този Ботев стих – трагичен, но велик.

А на всички препоръчвам да влязат в блога „La tortuga búlgara“, за да се поучат от едно смислено отношение към българската история и култура от един чужденец – Марко от Кадис.

 

Цветослав Милчов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: