Росица Пейчева: Не забравяйте българските си корени
5 март 2025
Сеговия е България. Не само за един ден. Не само за мартенските празници. Не само за тържества и събирания.
Сеговия е България заради голямата българска общност там. Заради неделното училище „Христо Смирненски“, отворило врати преди 19 години. Заради отдадените учители. Заради родителите-патриоти. Заради любознателните деца.
Доказателството – празничният спектакъл на 1 март, който събра в залата на La Carcel в града поколения българи, за да отбележат Националния ни празник, Баба Марта и Осми март. Поколения българи, запазили родното, предаващи го на най-малките, насърчавайки ги да говорят езика на дедите си. Поколения българи, заселили се в Сеговия, но носещи България в сърцата си.
Специално за тях – малки и големи, за да ги изненада, за да ги поздрави и за да ги почете, от България пристигна народната певица Росица Пейчева. Тя също е привлечена от каузата за запазване и предаване на българското, на фолклора, на традициите, като отделя от свободното си време за онлайн обучение на учениците в Сеговия. Гласовитата родопчанка бе любезна да отговори на няколко въпроса на „Нова дума“ и да отправи послание към всички българи в Испания.
- За втора поредна година децата от БНУ „Христо Смирненски“ правят патриотичен спектакъл за националния ни празник Трети март, в основата на който е Вашето творчество. С какви чувства приехте този факт?
- Как да го приема ли? Познавам децата от Сеговия, тъй като съм имала часове по български фолклор с тях, провеждани онлайн. Естествено, това е голямо ласкателство към моето творчество, една голяма оценка от тяхна страна, че са избрали точно моите песни вече за поредна година да направят тържество за Трети март. Изключително голяма чест е за мен.
- Разбрахме, че сте изнесли открит урок пред децата. Как премина?
- Изненадах ги. Беше невероятно преживяване за мен и още по-хубавото нещо беше, че беше невероятно и за тях. Деца, които трябваше да си тръгнат по-рано, останаха, защото срещата ни продължи много дълго време.
Бяха очаровани, идваха при мен, гушкаха ме, радваха се, бяха така завладени от това, което им разказвах. И най-важното, че това, което е като моята идеология – да не забравят българските си корени, мисля че до някаква степен успях да предам и на тях.
- На вас лично какво ви дават тези срещи с деца, живеещи в чужбина?
- Много ме зареждат, много ме зареждат. От една страна, аз им споделих и на тях – мъчно ми е. Мъчно ми е, че тези деца не са в България заради статуса за живеене, който е доста по-нисък в нашата мила родина и техните родители да са принудени бъдат извън страната. Дали ще са в Сеговия, дали ще е някъде другаде… Изведнъж ми стана мъчно, като ги видях, че не са в България тези деца.
- Имате ли усещане, че публиката в чужбина ви приема по по-различен начин?
- По-различен – да. Но не бих казала, че и публиката в България не е такава спрямо мен. Но винаги в основата стои изпълнителя. Той трябва да е този, който трябва да се раздава на максимум и да благодари, че съществува и е някой, благодарение на публиката. Всеки може да изпее песен и да покаже това, което може, но ти трябва с душата си, със сърцето си всичко това нещо да го покажеш и да кажеш: „Аз пея за вас и ви благодаря, че ви има, за да оцените това което правя!“.
- Чужденците как приемат нашия фолклор?
- Доста добре! Изключително са пленени от българския фолклор. Не знам дали знаете, че в Япония даже релаксират на нашите родопски 100-те каба гайди. Заради този бордониращ тон, който е от гайдата – тъй нареченото ручило. И едни японци, които не бихме казали, че са глупави хора, а са хора, зачитащи изкуството, релаксират на нашите 100-те каба гайди.
Да не говорим, че наша песен, родопската „Излел е Дельо Хайдутин“, е в Космоса да търси нови цивилизации и е редом до симфониите на Бетовен. Това е гордост за всеки българин. Това се опитах да кажа снощи и на децата – където и да живеете, дали в Испания, дали в друга държава, не забравяйте вашите деди, прадеди, баби, дядовци, защото вас нямаше да ви има, ако ги нямаше тези корени, а тези корени са български!
- Възродихте една вечна българска песен – „Петко льо, капитанине“, като я представихте в автентичен вариант. Как се роди тази идея?
- Още от 6-годишна я знам тази песен – участвах в един спектакъл за капитан Петко Войвода и тя си ми е вътре в душата. Но много музиканти я изпяха в размер 2/4 – тоест, като на хоро. Докато аз бях за традиционния размер, който е 5/8, има и 1 повторение, което мнозина го пропускат заради комерсиалното звучене и да се играе на хоро, докато аз не търсех комерс, така да се каже. Аз я изпях така, както я усетих, както трябва да я представя и както би разплакала всеки българин който милее за България.
- Вие сте радетел за съхранение, популяризиране и предаване на поколенията на българския фолклор у нас. Какво е мнението Ви за смесването му с други музикални жанрове?
- Има и добри попадения. Не бих казала, че мнението ми е отрицателно за смесването с други жанрове, защото по този начин някой, който слуша поп музика или джаз, ще чуе някой мотив и от фолклора като съчетание. Така че не съм против, стига да е направено премерено и да има някакви граници, естествено.
- Коя песен най-точно описва Росица Пейчева?
- Аз имам една любима песен – „Да знаеш, майчо, да знаеш, каква съм мома загалил“… По-скоро може би описанието, когато се описва една родопчанка, която е висока, която е силна, която е красива… Не говоря за моята красота, по-скоро душевна красота бих казала… И на децата от българското училище казах – и да се родя отново, аз пак искам да съм си в Родопите, искам си моите дядо, баби, моите прадеди, искам си Орфеевата планина... Искам пак да съм родопчанка… Така че не мога да кажа коя песен точно… Изненадахте, ме трябва да помисля.
- Какво се е запазило и до днес от роденото в Лъки малкото момиче Росица?
- Човечността.
- Имате десетки награди във Вашата кариера. Коя обаче е най-голямата?
- Публиката.
- С прекрасната народна носия и с любимите песни, Вие сте посланик на страната ни и на родния си край. Какво са за вас България и Родопите?
- Много ще е клиширано, но ще кажа – моят живот, заедно, естествено, с моето семейство, деца, близки и почитатели. България е всичко за мен! Родопа планина също. И пак казвам – ако трябва да се родя отново, искам си там, моето място, искам си България, искам си българите – такива, онакива, така си ги искам. Искам си моето си! Родно ми е, топло ми е, мило ми е… И с хубавото, и с лошото! Искам да съм българка!
- Какво е Вашето пожелание към българите в Испания?
- Не забравяйте, радвайте се на всеки благословен, на всеки даден ви ден от вселената, от Господа (независимо в кого вярвате). Не забравяйте милите си родители, баби и дядовци, онези корени, които – за да бъдете силни и извън страната си, повярвайте, това се дължи на вашите прадеди!
