Посланик Алексей Андреев: Работим за споразумение с Испания, позволяващо двойното гражданство
9 юни 2021
Само месец, след като връчи акредитивните си писма на крал Фелипе VI, посланик Алексей Андреев бе любезен да даде пространно интервю за „Нова дума“. Въпросите засягат много теми, а отговорите – компетентни и точни, съдържат важни новини, свързани с предстоящите избори, с испанската националност, с българските неделни училища и с двустранните отношения.
- Бихте ли се представили за нашите читатели?
- Роден съм през 1974 г. Завършил съм Международни отношения, след което придобих магистърска степен по Европейска интеграция от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Имам краткосрочни специализации в Брюксел и Хага по различни аспекти на политиките и институциите на Европейския съюз. Академичната ми подготовка най-вече бе съобразена с основните насоки и цели на българската външна политика в средата на 90-те години на миналия век, когато България се стремеше да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз и НАТО и да стане пълноправен член на тези две ключови международни организации. През 1997-1998 г. имах възможност да следвам и да завърша успешно Дипломатическата академия на Кралство Испания, както и да получа също магистърска степен по Международни отношения от Университета Комплутенсе в Мадрид. Спомням си, че обучението в Дипломатическата академия беше голямо предизвикателство. Тогава бях единственият българин от курс, наброяващ 63 души от 39 националности от цял свят. Преподаваха ни знакови и утвърдени испански посланици, което явно не е било случайно, защото времето е доказало, че са успели да ни подготвят добре и днес някои от нас сме посланици на държавите ни в Испания – въпрос на огромна чест и привилегия за всеки един кариерен дипломат. Откъм езикова подготовка владея английски, испански, португалски, руски, ползвам френски и италиански език.
В Министерството на външните работи постъпих през 1995 г. след издържан конкурс. Професионалното ми развитие ме е изградило като дипломат с опит в областта на многостранната, европейската, двустранната и консулската дипломация. Работил съм на различни позиции в дирекциите „Европейска интеграция“ (1995-1997, 2002-2004), „Консулски отношения“ (2004-2006), „Политически въпроси“ (2009-2012), „ООН и сътрудничество за развитие“ (2016-2017), а зад граница – в посолствата на Република България в Лисабон, Португалия (1999-2002), Лондон, Обединено Кралство (2006-2009) и като заместник-постоянен представител на Република България към службата на Организацията на обединените нации в Женева, Конфедерация Швейцария (2012-2016). През годините съм бил командирован като държавен служител и в други структурни звена на държавната администрация, освен в Министерство на външните работи – и по-конкретно в Министерство на икономиката и в Министерство на труда и социалната политика като Директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ (2017-2019). Преди сегашното ми назначение в Мадрид, за 2 години бях Директор за външнополитическо планиране в Министерство на външните работи, като основните ми задължения бяха свързани с краткосрочното и дългосрочното планиране на външната политика на България.
Определям се за обикновен човек, който цени най-стойностните неща в живота. Много бих се радвал към мен в Мадрид да се присъединят децата ми – синът ми Андрей и дъщеря ми Мария-Ракел, които в момента учат в Париж. Животът на дипломатите в днешни дни не е лесен, предвид че сравнително честата смяна на държави има и своите не най-положителни страни върху семейството. В Испания бих искал децата ми да научат испански език, който всъщност е родният език на една от техните баби и моя майка – Ракел Амалия Сентманат Андухар. Бих искал също да посещават задължително и едно от Българските неделни училища в Испания, защото държа да продължат да имат безупречни резултати и най-високи оценки на първо място по български език и литература.
- Как се отразяват ограниченията на Вашата дейност и на поставените от Вас приоритети в работата?
- Пандемията от Ковид-19 наложи много нови правила в живота ни, както и т.н. нова нормалност. Мисля обаче, че човешката същност е достатъчно адаптивна и във всяко едно първоначално ограничение може да бъде съзряна възможност за растеж. Такова е и сегашното положение, при което все още се ориентираме по какъв най-успешен начин да излезем от застоя, претърпян най-вече през 2020 г. и началото на 2021 г. Споделям виждането, че когато приоритетите са неотклонни, място за тяхната реализация ще има при всяка една ситуация. В работата си един български посланик няма как да не се ръководи от основните принципи на външната политика на България, а именно „приемственост, последователност и дългосрочност“, които – стига да се приложат на практика, – ще гарантират реализацията на основните приоритети.
- Освен в рамките на Европейския съюз, има ли конкретни прояви на двустранно сътрудничество между Испания и България за преодоляване на здравните, икономическите и социалните последици от пандемията?
- Пандемията доказа, че е криза в глобален мащаб, която изисква мерки на глобално ниво, но за да стигнем дотам, преди всичко трябва да имаме решения на чисто национално равнище. Ще се опитам да дам следния пример: всички знаем, че Испания и България са две държави със силно развити туристически сектори в техните икономики. Пандемията нанесе колосални щети на туризма в двете страни, но в момента усилията са насочени към създаване на необходимите предпоставки за гарантиране на едни сравнително успешни летни туристически сезони. От 7 юни в Испания вече е в сила сравнително по-либерализиран режим за влизане при пътуване, което е ситуацията и в България. Ако преди пандемията от България имаше 8 директни самолетни полети до различни градове в Испания, по-голямата част от които бяха преустановени за последната година и половина, то понастоящем усилията са насочени именно към възстановяване на транспортните, икономическите и всякакъв вид връзки между двете държави. Мисля, че този пример е красноречив за усилията и възможностите за взаимодействие между България и Испания за намиране на начини и преодоляване на последиците от пандемията.
- Ограниченията влияят ли на качеството на услугите, които предлага посолството, по-специално консулските служби в Мадрид, Валенсия и Барселона, на българите в Испания?
- Въведените ограничения не оказват никакво влияние на качеството на услугите, които предлагат консулските ни служби на територията на цяла Испания. Обслужването на всички граждани става при спазване на всички противоепидемични мерки – спазване на дистанция, носене на маски и дезинфекция. Приемът на граждани – специално в Мадрид – се осъществява само след предварително записване, с цел избягване на струпването на хора. Разбира се, при спешни случаи се приемат и хора без предварително записан час.
- През тази година ще има два нови изборни процеса – парламентарни и президентски избори. Как ще гласуват българите в Испания – машинно или с хартиена бюлетина?
- За предстоящите на 11 юли т.г. парламентарни избори, на територията на Испания, съгласно решения № 34 и № 115 на Централната избирателна комисия, трябва да има 60 избирателни секции. Междувременно стана ясно, че на три нови места (Куеляр и Сория в Кастиля и Леон, и Ехеа де лос Кабайерос в Арагон) са се събрали повече от необходимия брой заявления, т.е. секциите се увеличават с още три. Както знаете, заявления за гласуване се подават до 15 юни т.г.. така че е възможно този брой да расте. Има 21 (към 7 юни т.г.) нови места, в които досега не са разкривани избирателни секции и в момента се подават заявления. Всичко зависи от това дали ще се събере необходимият минимален брой заявления – 40, за да бъдат открити избирателни секции в тези населени места.
За територията на Испания секциите, в които ще има машинно гласуване, са 31. Това са секции, в които на последните избори е имало над 300 гласували сънародници. В тези секции освен машинния вот се предвижда да има и обезпечаване с хартиени бюлетини. В консулски окръг Мадрид, където на изборите на 4 април т.г. имаше 30 секции, в 17 от тях ще има машинно гласуване. В област Мадрид това са всички секции в столицата, както и в Алкала де Енарес, Коядо Виялба, Мостолес и Хетафе. Важно е да се знае, че на 19 юни т.г. Централната избирателна комисия ще обяви с решение местата в чужбина, в които ще се образуват избирателни секции.
- Каква информационна кампания се предвижда от Министерството на външните работи, съответно от Посолството, за още по-активно участие на тукашните сънародници в изборите?
Трябва да кажа, че нашите сънародници в Испания са много активни и отговорни по отношение на организацията и провеждането на изборите, за което им благодаря. Наскоро във Facebook бе открита страница на Посолството на България в Мадрид, на която своевременно се публикуват всички важни новини, включително от консулски характер и тези, отнасящи се до предстоящите избори за народни представители за Народно събрание, насрочени за 11 юли 2021 г. Разчитаме също на вестник „Нова дума“ нашите сънародници в Испания бързо да разберат за нейното съществуване, за да могат да получават всички важни за тях съобщения и новини навреме. Освен това Посолството информира и чрез своята интернет страница за решенията на ЦИК относно протичането на изборния процес в чужбина и осъществява постоянна връзка с българските асоциации, които да разпространят сред своите членове решенията на Централната избирателна комисия. Поддържа се и постоянен контакт с координаторите по места за набирането на членове за секционните избирателни комисии.
- Според Вас, с какви проблеми биха се сблъскали желаещите да упражнят правото си на глас?
- Надяваме се до 11 юли т.г. епидемичната обстановка в Испания да се подобри значително и санитарните мерки да бъдат смекчени. Процесът на ваксинация в Испания върви с бързи темпове и все повече български граждани, постоянно пребиваващи в страната, ще бъдат ваксинирани и съответно – спокойни за своето здраве. Въпреки това, в организацията на изборния ден няма да бъдат допускани компромиси с актуалните към момента санитарни мерки и изисквания.
Вярвам, че гласуването с машини няма да затрудни нашите сънародници, тъй като своевременно ще публикуваме информация за стъпките на процеса, съгласно решенията на Централната избирателна комисия.
- Как оценявате организираната от българи в Испания международна петиция за въвеждане на електронно гласуване (в изпълнение на приетия през 2016 г. от парламента закон) и създаване на изборен район/райони „Чужбина“?
- Както казах вече, българската общност в Испания е много активна и отговорна и никога не е губила връзката си с родината. Тя е многобройна и инициативна, и доказва, че може да постига цели. Може би най-големият плюс на онлайн гласуването е това, че има потенциала да направи гласуването по-лесно и по-удобно. Електронното гласуване може да мотивира младите хора да участват в изборите.
На електронното гласуване се гледа като на последна стъпка в модернизацията на целия административен процес на базата на информационните технологии. И не трябва да се забравя също, че подобно гласуване намалява и разходите. В крайна сметка електронното гласуване е крайната фаза на процес, който трябва да бъде извървян с поредица от промени в Избирателния кодекс на Република България. Знаете, че в това отношение всичко ще зависи от дейността на законодателната власт. Пожелавам успех на инициативата.
- Планирате ли до края на годината да се запознаете „на място“ с дейността на десетките български културно-просветни асоциации?
- Този процес вече започна – по моя покана се запознах с две от действащите асоциации на територията на автономна област Мадрид. По време на проведеното на 30 май в Мадрид обучение на учители от Български неделни училища в Испания с цел повишаване на квалификацията им за преподаване на български език в чуждоезикова среда, организирано от Асоциацията за интеграция и благосъстояние „Балкан“, Мадрид, с участието на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, имах възможността да се запозная и с други. Намерението ми е постепенно да обхвана максимален брой асоциации на българите в Испания, тъй като работата с българската общност е един от основните приоритети в работата на Посолството.
- Има ли възможност посланикът да „лобира“ за решаването на някои от техните проблеми (връзки с местните органи на властта, финансиране, национални костюми, методични указания и др.)?
- Да, разбира се. И това е основен приоритет в работата ми. Посолството неведнъж е оказвало съдействие на асоциациите в контактите им с местните власти за решаване на проблеми, свързани с предоставянето на помещения за неделните училища, за организиране на събития, фестивали и др. Показателен пример в това отношение е и подписаният през м. май т.г. анекс към Споразумението за сътрудничество между Автономна област Мадрид, Съвет по образованието, младежта и спорта, и Посолството на Република България за даване на съгласие за ползване на класни стаи в учебни заведения на Автономна област Мадрид. Анексът удължава срока на действие на Споразумението до 2025 г., като от него ще могат да се възползват Българските неделни училища, работещи на територията на автономна област Мадрид.
От своя страна асоциациите и Българските неделни училища имат възможност да поддържат директна връзка както с Министерството на образованието и науката, така и с Държавната агенция за българите в чужбина, от които също получават нужната им подкрепа, а при необходимост и препоръки и указания.
- Според Вас, как могат да се обхванат повече български деца в съботно-неделните училища?
- Има много направления, в които Посолството работи – отвореност на дипломатическото представителство и достъпност за гражданите, своевременно предоставяне на информация за ситуацията и постиженията на страната ни и за условията за реализация в нея, организирането на специализирани срещи, на които желаещите могат да се запознаят с условията за продължаване на образованието им в България.
Бих искал да обърна специално внимание, че е наистина предизвикателство да задържим децата в Българските неделни училища, особено в гимназиална възраст, когато в живота на юношите настъпват нови моменти. Приоритет за българската държава е колкото се може повече деца да завършат цялостното обучение в Българските неделните училища и тези от тях, които имат интерес, да се завърнат да следват висше образование в България. Приемът за тези деца във висши учебни заведения в България ще е по-улеснен, отколкото този в Испания, без необходимост да държат поредица от матури, които се изискват за децата, учещи в България.
Посолството по традиция също така участва в различни инициативи на асоциациите и българските неделни училища, както и отправя покани до тях да участват в наши инициативи, оказване на съдействие при възникващи проблеми от различно естество и т.н. Миналата година, например, независимо от пандемията, с подкрепата на Посолството бе открито БНУ на територията на Канарските острови, което тази година има амбицията да продължи и дори да разшири дейността си. За да подчертая не само с думи, но и с цифри подкрепата за Българските неделни училища в Испания, бих обърнал внимание, че за учебната 2020/2021 г. българската държава – в лицето на Министерството на образованието и науката, – е финансирало дейността на 52-те Български неделни училища на територията на цяла Испания с бюджет над 2 млн. и 100 хил. лева, отчитайки че в тези училища работят 265 учители, които обучават 3560 деца.
Изключително важна кауза, за която ще работя неотстъпно по време на мандата ми, е изпращането от Министерството на образованието и науката на съветник по образователните въпроси, който да бъде на разположение на Българските неделни училища и да оказва на място специализираната подкрепа, от която те се нуждаят. Всички тези усилия са насочени към създаването на една по-благоприятна среда за запазване и укрепване на българския дух сред нашите сънародници.
- Имате ли други идеи за укрепването на българския дух и връзката на нашите сънародници с родината?
- Идвам с конкретни идеи, които се надявам да успеем да реализираме съвместно с асоциациите и Българските неделни училища и за които своевременно ще информираме. Идвам обаче и с готовност да изслушвам техните виждания, защото укрепването на българския дух е въпрос както на приемственост, дългосрочен ангажимент и политики, така и на активно взаимодействие и новаторство.
- Може ли българите, живеещи в по-отдалечените от консулските служби автономни области, да очакват изнесени консулски дни?
- Провеждането на изнесени консулски дни бе преустановено през м. март 2020 г., поради обявената пандемия от Ковид-19 и свързаните с нея мерки и ограничения. В желанието си да помогнем на българските граждани да получат консулски услуги, трите дипломатически представителства – Мадрид, Валенсия и Барселона, издаваха специални сертификати за пътуване на всеки един български гражданин, които да послужат пред испанските власти за безпроблемно придвижване между отделните области. Независимо от това, имаме готовност да организираме такива дни веднага, след като има трайно подобрение на ситуацията в страната.
Също така, за улеснение на гражданите, живеещи в отдалечени от Консулските ни служби населени места, предоставяме възможност веднъж подадените в Консулските служби заявления за издаване на документи за самоличност, след като бъдат получени, същите да се изпращат директно от Консулската служба до адреса на лицето.
През м. февруари 2021 г. бе пусната в експлоатация нова автоматизирана информационна система, посредством която българските граждани в чужбина могат да подават заявления за български лични документи без електронен подпис чрез сайта на Министерството на външните работи.
Това стана възможно благодарение на усилията на Министерството на външните работи, по чиято инициатива бяха приети законови промени, а също и осигуряване на техническата възможност за по-доброто функциониране на автоматизираната информационна система за електронни услуги на ведомството. Така, българските граждани, живеещи дори в най-отдалечените райони на Испания, могат да заявят подновяването на своите документи за самоличност без да е необходимо да се явяват лично в Консулската служба.
- В кои области двустранните отношения между Кралство Испания и Република България са най-ползотворни?
- През 2020 г. трябваше да отбележим 110 години от установяването на дипломатически отношения между България и Испания. Една история с възходящо развитие и успехи. За съжаление, тази важна годишнина не можа да бъде отбелязана в пълна степен според плановете предвид пандемията. Между двете страни има отличен политическия диалог на високо равнище в рамките на съвместното членство в Европейския съюз и НАТО, както и в международните организации. Въпреки наложените ограничения, през цялото време се поддържат активни контакти както между посолствата в София и Мадрид, така и между министерствата на външните работи. Преди броени дни проведохме политически консултации на ниво генерални директори, на които очертахме нови цели и обсъдихме планирането на предстоящи събития. И от двете страни има много енергия и желание за пълното възобновяване на нормалния начин на работа, присъствено, физически, което се надявам скоро да стане факт с отпадане на санитарните ограничения.
В търговско-икономически план трябва да отбележим, че за първи път в двустранните отношения имаме положително търговско салдо. В периода януари-декември 2020 г. стокообменът между България и Испания е в размер на 1.254 млрд. евро и, въпреки че отбелязва спад спрямо 2019 г. заради пандемията, вече виждаме възвръщане на традиционните стойности на стокообмена между двете страни отпреди здравната криза.
Установеното добро и ползотворно взаимодействие както с българските асоциации и неделни училища, така и с испанската администрация на различни нива, допринася за успешното реализиране на редица проекти дори в тази сложна обстановка.
В социалната сфера – много българи пристигат в Испания в търсене на по-добри условия за работа и реализация на трудовия пазар. Спогодбата между Република България и Кралство Испания за регулиране на трудовата миграция между двете държави, подписана в края на 2003 г., сложи законови рамки на този процес. След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., Испания бе една от първите държави в ЕС, която либерализира своя трудов пазар за българските граждани. Беше изградена много добра взаимовръзка между компетентните институции, която продължи да се развива между координационните офиси на обществените служби по заетостта (EURES) след отпадане на преходния период. Към днешна дата Службата по трудови и социални въпроси към Посолството оказва необходимото съдействие на нашите сънародници за разясняване на техните социално-осигурителни права и ползване на право на пенсия след години трудов стаж в Испания, както и изясняване на здравно-осигурителния статус и начините за възстановяване на здравни права след престой в чужбина, наред също с други въпроси.
Към всичко това трябва да добавя, че между България и Испания са установени отлични отношения в подкрепата на кандидатури в рамките на международни и регионални организации, както и в областта на правата на човека, където имаме общи приоритети.
- Има ли сфери, в които отношенията между двете страни биха могли да бъдат далеч по-широки и дълбоки?
- Бих казал, че това е постоянен приоритет в отношенията между България и Испания. Във всички сфери. Доказва го активният ни диалог. Доказват го и сходните ни позиции в много стратегически области, което засилва стремежа към разширяване и ускоряване на общите ни проекти.
В рамките на проведените на 19 май т. г. политически консултации с испанските колеги, за които споменах, от българска страна бе поставен официално въпросът за желанието да бъде сключено споразумение с Испания, позволяващо двойното гражданство – испанско и българско, за нашите сънародници тук, придобили вече испанско гражданство. Знаете, че местното законодателство не предвижда при придобиване на испанско гражданство да бъде запазено и националното. Това положение, при което нашите сънародници са принудени на основата на правно задължение, да се откажат от българското си гражданство, ни безпокои много сериозно. Търсенето на решение на възможността българските граждани в Испания, които придобиват испанско гражданство, да запазят гражданството си по произход, би отговорило на разбирането за единно европейско пространство, което представлява Европейският съюз, и в което всеки един гражданин има право на свободен избор за движение, работа и живот, без да се отказва от гражданството на държавата си по произход. Работата по този въпрос ще продължи занапред. За съжаление, не може да очакваме бързо развитие от испанска страна, съдейки за затрудненията, които вече няколко години среща Румъния, чиито граждани на територията на Испания са повече от 1 милион, а проблемът при тях продължава с години.
Търговско-икономическите отношения са също сфера, в която винаги може да се работи за постигане на по-високи резултати. Културата, образованието и туризмът са области с неразгърнат потенциал, които предстои да се обогатяват и развиват, защото те свързват, рекламират и сближават.
Предотвратяването на измамите в сферата на заетостта и социалното осигуряване е област, в която взаимното сътрудничество може да бъде разгърнато, с цел намаляване на случаите, вкл. и в областта на трафика на хора с цел трудова експлоатация.
- Може ли ръководената от Вас дипломатическа мисия да стимулира взаимните инвестиции, да подтикне сътрудничеството между малките и средни предприятия на двете страни?
- Провеждат се постоянно инициативи, които да стимулират бизнес контактите между България и Испания, както и двустранните инвестиции. Вследствие например, на икономическия форум „Испания-България“, организиран от Посолството в края на 2018 г. в гр. Мадрид, испанската компания за автомобилни компоненти GESTAMP прояви интерес към страната ни и реши да инвестира, съвместно с друга фирма, в общо производство на техни компоненти. Инвестицията е на стойност от 30 млн. евро за следващите три години. В контакт сме с ръководството на фирмата за евентуална тяхна реинвестиция.
През последните 10 години автомобилната индустрия в България бележи истински растеж с навлизането на над 270 чуждестранни малки и средни компании в този сектор. Малко е известно, но в 70 % от автомобилите, произведени в Европа, има части, които са направени в България, а 90 % от сензорните системи на всички европейски автомобили са изцяло произведени у нас. Испания е вторият производител на автомобили в Европа и в този смисъл възможностите за сътрудничество с фирми в България е конкретна ниша, която все повече ще се засилва през следващите години.
Усилията ни в момента са насочени, посредством онлайн форуми и видеоконференции, както и постоянни контакти с икономическите институции, за да представим България като интересна дестинация за релокация на производства, както и разбира се да изтъкваме добрия бизнес климат. След горчивия опит по време на пандемията с трудностите около доставките от страните от Далечния изток, има компании, които разглеждат възможността за релокация на своята дейност в страната ни. Това е решение за много компании, които оценяват географската близост до своите клиенти и доставчици.
Освен това службата за търговско-икономическо сътрудничество към Посолството постоянно подпомага както български, така и испански фирми, за идентифициране на възможни партньори и дистрибутори на техни продукти и услуги в нашите две страни. В началото на пандемията например, няколко български фирми, производители на санитарни продукти като дезинфектиращи лампи, маски и защитни шлемове, реализираха продажби на испанския пазар.
- Защо някои испански институции „не разбират“ част от българската външна политика, по-специално, отношенията София-Скопие?
- Испания и България имат сходни позиции по много въпроси от европейския дневен ред, включително и по разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. И двете държави споделяме необходимостта и разбирането за продължаване на положителната перспектива за европейската интеграция на Западните Балкани – и че както ЕС се нуждае от Западните Балкани, така и Западните Балкани се нуждаят от ЕС.
На двустранна основа за последните по-малко от два месеца сме направили всичко възможно на най-високо държавно и правителствено равнище да разясним съображенията и наличните към този момент сериозни притеснения на България в отношенията й със Скопие. Въпросът бе засегнат на 26 април след церемонията по връчване на акредитивните ми писма, когато имах възможност в разговор с краля на Испания Фелипе VI и в присъствието на външния министър Аранча Гонсалес Лая да представя българската позиция. Няколко дни по-късно, на 17 май т.г. президентът на Република България Румен Радев проведе разговор с министър-председателя на Испания Педро Санчес, а на 19 май се състояха политически консултации между министерствата на външните работи на двете страни, в рамките на които за пореден път бе разяснено защо на този етап България не може да се съгласи с предложената преговорна рамка за Република Северна Македония. По същество, основната причина за това е в драстичното нарушение от страна на съседите ни на подписания през 2017 г. двустранен Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество и провежданата системна антибългарска политика, с която се застрашава националният интегритет на България.
В този смисъл бих казал, че Испания се отнася с разбиране и уважение към националната ни позиция, а именно: че България има ясна рамка за отношенията си с Република Северна Македония, основана на декларация на Народното събрание и подкрепена от всички политически сили, представени в 44-ия парламент. Същевременно България продължава да е отворена за диалог като настоява за последователност и конструктивно отношение от Република Северна Македония. Крайната цел е постигането на устойчиви и необратими резултати във възстановяването на доверието между двете държави чрез намиране на трайно решение на откритите двустранни въпроси.
- Има ли краткосрочен и средносрочен план за налагането на образа на България сред испанската общественост?
- Не бих използвал точно думата „налагане“, за да отговоря на този въпрос. Българо-испанските отношения тази година отбелязват 111 години, като през всичките тези години и особено след 1989 г. образът на България последователно е бил утвърждаван, надграждан и обогатяван. Той представлява съвкупност от много аспекти и направления, по които работим – България като надежден партньор в ЕС и НАТО, България като привлекателно място за инвестиции и бизнес и като туристическа дестинация в целия спектър на туризма – планински, морски, културен, спа и т.н., България като страна на хилядолетна култура, но и с постижения на световно ниво и в днешния ден.
Значимо място в това отношение заема и българската общност, която е изключително добре интегрирана и също е част от образа на България в Испания. Палитрата е пъстра и макар днес светът да е изправен пред глобално предизвикателство като пандемията и свързаните с нея социални и икономически последствия, Посолството не е спирало да работи в тази посока на всички нива.
- Предвиждат ли се големи български културни прояви в Испания?
- Предвид липсата на финансиране за културни прояви през 2020 г. и 2021 г. вследствие на пандемията от Ковид-19, предвидените по-мащабни културни прояви бяха отложени – надявам се временно. Въпреки липсата на финансиране обаче и въведените ограничителни мерки, Посолството не е преставало да организира или участва в културни прояви. Като примери само през последната година мога да посоча участието на Посолството в проекти на EUNIC (Фестивал на европейското кино, Европейски ден на езиците, проектът „Литературни среди” и др.), участие в онлайн конкурса #descubraEuropa („Открий Европа“), организиран тази година от Община Мадрид по случай Деня на Европа, или дори съвместното четене на безсмъртното произведение на Мигел де Сервантес „Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча“, което се провежда по случай Международния ден на книгата, организиран също от Община Мадрид. По време на него, буквално дни след пристигането ми в Испания, имах възможността да прочета на български език откъс от това най-известно произведение на световната литература.
Също така, по случай 24 май Посолството инициира и успя да осъществи с безценното съдействие на няколко асоциации и Български неделни училища, видео поздравление към нашите сънародници, което може да бъде видяно на Фейсбук страницата ни. Подобни проекти ще продължат да се реализират и в бъдеще, а при наличие на финансиране и отпадане на ограничителните мерки се надявам обхватът им да бъде разширен.
Когато говорим за мястото на българската култура в Испания, от гледна точка на маркиране на трайно присъствие, не мога да не спомена въпрос, който съм си поставил като основен приоритет в дейността ми като посланик, а именно откриването на Български културен институт в Испания. Ще бъда много искрен с Вас и ще споделя, че преди заминаването ми за Мадрид бях посрещнат в Министерството на културата в София с думите, че „институцията е голям длъжник на българските граждани в Испания“ и то не без причина. Понастоящем България разполага с културни центрове в 9 държави-членки на Европейския съюз и мисля, че е недопустимо в Испания, в която е втората по големина българска общност в Европа (след Германия) да няма такъв институт или център. Причините защо това не е било постигнато до момента, може би са много, но по-важното е да се очертаят начините да се коригира този пропуск. Мога да Ви уверя, че възможности в това отношение има и те са налице, стига в България да има необходимата политическа стабилност, която да позволи целенасочено да се работи както по приоритетите в национален план, така и по тези в процеса на дългосрочна грижа и подкрепа на над два милиона наши сънародници, намиращи се извън България.
- Едно послание към читателите.
- Историята на България многократно ни е доказвала, че когато сме единни в отстояваните цели, можем да постигнем най-много. Неслучайно на герба на България е изписано, че „Съединението прави силата“. В този смисъл – колкото повече нашите сънародници и организациите на българите в Испания „говорят с един глас“, толкова по-силен ще е отзвукът на техните послания в България и толкова повече те ще бъдат чути. Именно затова посланието ми е за единство и единомислие по ключовите въпроси от значение за многобройната българска общност в Испания. Само така ще е възможно в дългосрочен план да се запази българщината, духът и традициите на предишните поколения, които да предадем на нашите деца.