Нова дума

Диана Иванова представя история за човешкия дух и силата да продължиш

zoom Диана Иванова представя история за човешкия дух и силата да продължиш

6 февруари 2020

Ценители на родното слово и любители на книгите ще се съберат тази вечер във Валенсия по повод представянето на романа „Цвят на небе или парченца от един живот“ на Диана Иванова Христова – Олива. Домакин на събитието е Генералното консулство на България в средиземноморския град (адрес: calle Antonio Suárez, 48 – Valencia), а началото е в 18,00 ч.

Писателката, която е родена в Пазарджик, живее в Испания от 2004 г. Завършила е „Право“ в Софийския университет. „Цвят на небе“ е нейният дебютен роман. „Тя е автор, който умее да разказва интересно, живо и увлекателно. Стилът й е ярък, самобитен и се характеризира с точен и завладяващ изказ…“, споделя Валентина Атанасова в своеобразна рецензия за книгата.

Предлагаме ви запознанство с атрактивната и интересна авторка, чрез интервюто за „Нова дума“, което Диана Иванова бе така любезна да даде.

- Откога живеете в Испания?

- Живея в Испания от 2004 година. Моето идване тук вероятно не е толкова интересно и драматично, както историите на много наши сънародници. Моята емигрантска история може да бъде написана с една дума, но с главни букви – СЕМЕЙСТВО. Аз и моят син дойдохме в Испания, където година преди това беше дошъл моят съпруг. Така семейството ни остана неразделено и синът ми имаше възможността да израсне неотлъчно до своя баща.

- Как започнахте да пишете?

- Винаги съм писала. Първоначално моята баба е записвала детските ми стихоплетствания. Впоследствие, когато съм научила буквите, първите ми опити в писането и рисуването и до днес могат да се видят в една от моите детски книжки – Басните на Лафонтен.

Аз съм отгледана в семейство на учители. Моята баба и баща ми са учители по български език и литература, моята майка – по история. Разбирате, че словото и книгите са на особена почит в семейството ни. Не мога да си представя живата си без да пиша, чета и рисувам. За мен това е въздух, свободата да изразиш себе си, да надскочиш ежедневието.

- Какво ви вдъхновява?

- Вдъхновяват ме много неща, но те винаги имат нещо общо – предизвикват силни емоции, те са значими и вълнуват. Старая се да описвам и изследвам онази пъстра палитра от чувства и взаимоотношения, които ни характеризират и формират нашето светоусещане. Аз съм непоправим романтик. Надявам се това в днешно време да не се счита за недостатък. Вярвам в Красивото, в Доброто, в Приятелството, в Любовта.

Точно може би затова, представянето на моята книга в родния ми град Пазарджик бе отразено във вестник „Метафора“ (бр. 61 – Издание на Дружеството на писателите в гр. Пазарджик) с емоционалното заглавие – „От името на чувствата“. В тази връзка се сещам за една мисъл на Джим Морисън – солист на групата The Doors: „Ние лудите мислим със сърцето си!“. Това с пълна сила важи и за мен.

- С какво ви привлича Испания?

- Слънцето, морето, без което не мога, невероятната култура, традициите, които се предават от поколение на поколение – непроменени, с ентусиазъм. Тук намерих приятели, които, станаха част от живота ми. Мултикултуралният модел на общуване. В градчето, където живея – Олива, има многобройна английска общност, също канадци и американци, французи и швейцарци, белгийци и холандци, румънци, руснаци и поляци. Всички те със своите език, култура и традиции, допринасят за онази пъстрота и богатство на съвременна Испания.

Животът в чужбина ме обогати от една страна е изкуството и историята. Всеки, който е посетил Музея Прадо или Музея на Кралица София и се е докоснал до изкуството на Мурильо, Сурбаран, Ел Греко, Гоя, Пикасо или Сороя, остава завинаги влюбен в испанската живопис. Андалусия, Арагон, Галисия, Кастиля и Ла Манча… картата на Испания е скрила богата съкровищница от гледки и исторически забележителности.

От друга страна е чисто практичният смисъл. Животът в чужбина те прави по-приспособим, гъвкав, оцеляващ. Много често прережда приоритетите и ти дава възможност да оцениш и да се радваш на малките неща в живота, на които не си обръщал особено внимание.

- Какво ви липсва от България и от родното място?

- Когато дойдох в Испания, си дадох сметка, че носталгията не е липсата на нещо голямо, а липсата на хиляди дребни неща. Липсваше ми бабината къща и онзи аромат на прясно изпечени бухти рано сутрин. Липсваше ми гледката към Балкана. Спокойствието на малките улички на моя град и онази миризма на печени чушки в края на август. Липсват ми семейните албуми със снимки, любимите книги в библиотеката на родителите ми. Липсва ми дори старата кутия с детски играчки на сина ми, захвърлена на тавана. Хиляди дребни неща, които вероятно за много хора нямат особен смисъл, но за мен са като невидима нишка, която ме свързва с Родината. Това са парченца от моя живот, от сърцето и душата ми, от спомените ми.

- Кои поети и писатели са пример за вас?

- Когато дойдох в Испания, в едната си ръка стисках ръчичката на моя 8-годишен син, а в другата – една единствена чанта с багаж. В тази чанта аз намерих място за няколко книги, за които счетох, че е немислимо да се разделя, независимо, че те заеха 1/3 от багажа ми. Разумът ми крещеше, че е по-добре да сложа там още един чифт обувки, вместо книги. Но аз послушах сърцето си, както много често правя. Това бяха няколкото тома с разкази на Йовков и на Елин Пелин, едно прекрасно мини-издание с българска любовна лирика и разбира се любимата ми книга – „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин.

Особено харесвам любовната лирика на Веселин Ханчев и Христо Фотев, стиховете на Вапцаров.

Редовно препрочитам „На изток от рая“ на Стайнбек, обичам романите на Исабел Алиенде. Не се ограничавам с четенето само на един стил литература. Така, както с удоволствие чата класическа литература, със същото удоволствие мога да се отдам на криминалетата на Агата Кристи или на фантастиката на Айзък Азимов или Бредбъри. 

- Кой е любимият жанр, в който обичате да творите?

- Белетристиката – т.е. художествената проза. Много се гордея с факта, че преди няколко месеца мой разказ („Amor“) бе одобрен и стана част от селекцията с произведения от испаноезичната книга „Sentiments“, която се издава всяка година от Асоциацията AVAFI (Associació Valenciana d`Afectats de Fibromiálgia) и е част от кампанията за подпомагане на хора, болни от Фибромиалгия – една от болестите, които наричаме „бич на новото столетие“ и засяга хора в активна възраст, предимно жени. За съжаление, все още нелечима и малко позната. 

- Романът „Цвят на небе или парченца от един живот“ първата ви издадена книга ли е?

- Да, това е моята първа книга, моят дебютен роман. Той излезе от печат миналата година, точно за нашия прекрасен празник  24-ри май.

Моите приятелите са хора с големи сърца. Благодарение на тяхната вяра и ентусиазъм, „Цвят на небе“ престана да бъде просто файл в моя компютър и се превърна в една реализирана мечта. Аз винаги съм твърдяла, че приятелите са ангелите, които ни помагат да летим.

- С какво книгата ще докосне сърцата на българите в Испания?

- Искрено вярвам, че „Цвят на небе“ не е просто поредния любовен роман и една обикновена любовна история. Опитах се да създам една история, която е описана не само с думи, а със сърцето ми, с много цвят и картини.

Това е история за живота в неговата пъстра палитра от успехи, превратности и уроци. История за човешкия дух и силата да продължиш, дори когато смяташ, че си стигнал края, защото има смисъл да видиш какво те чака зад поредния завой на живота ти.

Разбира се, това е разказ и за любовта, но не онази сладникава и нереална, а любовта, която е стихийна, нелогична и изпепеляваща.

Тази история задава много въпроси: дали разумът може да задуши импулсите на сърцето? По-силни ли са кошмарите от миналото и може ли една нова любов да заличи спомена от една разтърсваща стара любов? Колко силна е любовта на една майка, изгубила детето си, и на какво е способна тя, за да си го върне? Може ли стените на един манастир, романтиката на Париж, жаркото слънце на пустинята и спокойствието на испанския юг, да помогнат на една млада жена да намери себе си? Или се оказва вярна сентенцията, че където и да отидем, носим със себе си… себе си! Може ли парченцата от един разбит живот да се съберат отново?

Много читатели ме питат дали този роман е автобиографичен. Може би ще ги разочаровам малко, но не, това не са парченца от моя живот. Това е една събирателна история, в която всеки ще намери нещо познато, но и нещо ново, места, на които ще отиде единствено летейки на страниците на тази книга.

- Къде виждате бъдещето си?

- Много се надявам пътят ми отново да ме отведе в България. Но го казвам с ясното съзнание, че и Испания винаги ще е част от мен, от сърцето и живота ми…

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: