Искам да се върна в Германия

26 януари 2012

Сред четири години в Германия и две – в Испания, Василена Бакърджиева е категорична: иска да се върне в страната, управлявана от новата „желязна лейди” – Ангела Меркел, при това колкото се може по-скоро.

„Не знам дали ще сме тук до края на годината – споделя Василена. – Всичко зависи от възможностите, които ще има за семейството ми там. Иска ми се през пролетта да отидем за малко, за да видим как са нещата.”

В Германия младата жена попада случайно, след като остава без работа: „Живеех във Варна и работех като готвачка в хотел. Прибрах се в родния си град Силистра и се чудех накъде да поема. Бях преживяла много тежък развод, синът ми беше на две години и половина. Какво да правя в България? Да чакам на майка и татко или на 250-300 лева заплата? Не става!”. Избира да сложи „главата в торбата” и –благодарение на това, че родителите й поемат грижите за детето – да потегли към Германия. Поканена е от своя приятелка от детските години, която уж й е намерила работа в кухня. „На 19 февруари 2004 г. пристигнах в Щутгарт –

студено, не знаеш език, не знаеш къде отиваш – разказва Василена. – Заведоха ме до хотела, където трябваше да работя, но нещата не се оказаха такива, каквито ми ги бяха описвали. Собственикът имаше къща на четири етажа, нещо като семеен хотел, с кухня, която работеше само от време на време. Така че бях общ работник. Веднъж дори ме пратиха да отлепям тапети в другата къща на шефа. 500 евро ми беше заплатата. Но започнаха да ми я намаляват, защото нямало работа. Месец и половина издържах там и видях, че няма смисъл.”

С помощта на друга българка си намира нова работа: „Заминах за Тросинген – красиво и спокойно градче на 120 км от швейцарската граница. Там една сръбкиня, приятелка на Стела – така се казваше жената, която ми помогна, – и мъжът й италианец държаха пицария. Започнах при тях. На долния етаж беше заведението, а горе имаше два апартамента. Те живееха в единия, а аз – в другия.”

Най-голямата трудност в Германия е изваждането на документи...

 

Целият текст е публикуван в брой 426 на вестник "Нова дума". 

Сподели в:  

Коментирай

Коментари: