Нова дума

Какво се крие зад „войната на такситата“? Един българин споделя…

zoom Какво се крие зад „войната на такситата“? Един българин споделя…

7 февруари 2019

Първите стачки бяха през миналото лято. Тези дни конфликтът между такситата и VTC (Vehículos de Turismo con Conductor, леки коли с шофьор) в Барселона и особено в Мадрид, поставя в центъра на вниманието лицензите на VTC – разрешенията за упражняване на дейността, определена от тяхното название. Популярни са с имената на компаниите, чрез които се наема тази услуга – Uber или Cabify.

На пръв поглед такситата и „уберите“ предлагат еднакви услуги на клиентите. Но има сериозни различия.

Преди всичко е методът на наемане. Услугата на VTC се предплаща, а цената се определя предварително, докато такси може да се наеме на улицата, на определените за такситата места или с обаждане по телефона, а плащането става след изминаването на съответния пробег. Освен това наемането на VTC по закон става само чрез съответното приложение (app). Но асоциациите на таксиметровите шофьори, Fedetaxi например, твърдят, че има „нелегални таксиметрови спирки“ край зони с голямо търсене на таксиметрови коли, където те чакат с включено електронното приложение на Uber или Cabify – очевидно нарушаване на норматива, според който „лека кола с шофьор“ може да се извика само от съответния гараж; тези автомобили нямат право да обикалят улиците и да търсят клиенти.

Съществена разлика има и в цената. Такситата са с фиксирани тарифи – клиентът плаща сумата, която показва пломбираният апарат. Цената за използването на VTC е произволна – зависи от деня, часа и настроението на диспечера или собственика.

Третата разлика е в лицензите. При такситата не може да има повече от две разрешителни на човек, докато за VTC няма ограничения. Държавата е делегирала на автономните области издаването на лицензии за тези автомобили. В някои региони на „уберите“ се слагат стикери, показващи характера на превозното средство. В Мадрид лепенката е със знамето на областта; единият стикер се поставя от вътрешната дясна страна на предното стъкло, а другият – на лявата страна на задното стъкло.

…В Мадрид има няколко десетки българи таксиметрови шофьори. От тях малцина (10-15) са собственици на автомобилите, а останалите работят за друг. „Нова дума“ разговаря със сънародник, който от години практикува тази професия.

Б.М. посочи една много важна „подробност“ на конфликта: докато водачите на таксиметрови автомобили имат книжка на професионален шофьор и са били подложени на тежки подготвителни изпити, повечето от техните колеги от VTC са с любителски разрешения за правоуправление на МПС. Те са наемни работници, а не собственици на разрешителните.

За Б.М. проблемът с лицензите е в основата на конфликта. Когато преди доста години се разреши на VTC да действат в Испания, беше приета нормата: на 30 таксиметрови коли да има 1 VTC. В момента в страната са издадени разрешителни за 64 961 таксита и за 9000

„леки коли с шофьор“ – 7 таксиметрови водачи на всеки Uber или Cabify. „В Мадрид положението е най-тежко. Тук са близо половината от всички лицензи за VTC – 4308, докато броят на лицензиите за таксита е около 16 000. Къде остана съотношението един „убер“ на 30 таксита? Пропорцията е почти 1:3. Това е абсолютно ненормално, освен че е незаконно.“

 

Пълният текст е публикуван в брой 620 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: