Стягаме куфарите и... накъде?

26 януари 2012

Времената са други – днес повече хора напускат Испания, отколкото търсят бъдеще тук. Още преди да са дали окончателни цифри, статистиците предвиждат, че през 2011 г. между дошлите и заминалите има разлика от около 50 хиляди души.

А какви са намеренията на българите тук? „Бихте ли отишли да работите в друга страна? В коя? При какви условия?” – попитахме наши сънародници във Facebook.

Естествено, някои от нас са твърдо решени да продължават напред в Испания. Петя Пантелеева заявява: „Аз си оставам в Мадрид. От тук не мърдам. Който има желание да работи и е поне малко находчив, се справя въпреки трудностите. Където и да отидем, трябва да работим, като не сме се родили богати...”. Румяна Николова е категорична: „Оставам тук, въпреки създалото се положение, което не е леко”. Василка Георгиева е малко по-разколебана: „Засега не, но ако се наложи и е сигурно... Защото и на мен не ми се започва пак отначало – език, навици и т.н.”.

И на Венета Тодорова не й се тръгва отново от нулата: „В тази криза е много трудно. В Испания се борим вече 7 години. Ще се мъчим колкото може тук, защото вече нямаш избор. Дано се оправи положението и всички да си имат работа и добър живот, защото в България е ад”. Николай Кирилов добавя: „На този етап бих отишъл навсякъде, само не в България!!!”. Антоанета Стаменова обобщава: „Тъжното тук е, че която и държава да изберем (поне от Европейския съюз), ще е по-добро заплащането, отколкото в България!”. Точно натам обаче я тегли Веска Желязкова: „Не, не бих отишла никъде, защото искам в България да се оправи положението и да се върнем”. Така е постъпила Христина Братанова и е доволна: „Аз пък се радвам, че съм си вече в България, след достатъчно тежки години в Испания. Откакто съм се прибрала, животът ми е много по-лесен и хубав, отколкото да съм прислужницата на разни...”.

Много от участниците в дискусията обаче са на друго мнение. Кратко и ясно го обобщава Зоя Николова: „Да, бих отишла в която и да е държава, стига да мога да си намеря работа”. Анета Кантарджиева също би поела към друга страна, „стига тя да ми осигурява по-добър живот, че както е тръгнало, живеем ден за ден и дори сме спрели и да мечтаем, а самият живот не ни дава избор в какви условия да работим. Само по-богатите го имат този избор, но не и ние, които работим от сутрин до вечер и пак нямаме нищо, освен утрешния ден, в който очакваме да има работа.” На подобно мнение е Павел Митов: „И аз бих се преместил в друга държава, стига да има работа и тя да бъде порядъчно платена. Започвам да се отчайвам от Испания. Не съм и предполагал, че ще падне толкова ниско. Германия, Белгия, Австрия са страни, които доста ми допадат... Същността на живота не е в работата... Аз работя, за да живея, а не живея, за да работя. Не ме интересува дали ще бъда собственик на хотел или шофьор. Интересува ме да се чувствам добре и това, което върша, да ме прави щастлив...”.

Мнозина гледат към Германия. Гюнайдан Бекир: „Чисто е навсякъде, подредено и красиво. Има и работа, парите са добри”. Ели Аспарухова: „В Германия – при добро заплащане и нормален работен ден с осигуровки”.

Или към Великобритания. Венцислав Стефанов: „По принцип бих отишъл в Англия. Няма нужда да казвам за условията, защото всички знаем, че са по-добри от тукашните. Вече съм бил там и не ми е непознато. Дойдох тук, защото ми изтече визата и нямаше как да остана”.

Румен Велинов твърди: „Бих отишъл да работя в Германия, САЩ. Разбира се, с договор и осигуровки. И най-вече зависи от отношението на шефовете и колегите към мен. Няма ли сработване, другото не е от значение”.

САЩ, и особено Калифорния, присъстват в плановете на още българи. Други пък гледат към Канада и даже Австралия.

Пожелаваме успех на всички, които дръзнат да стегнат куфарите и да поемат към нови предизвикателства. На добър път и на тези, които остават с нас!

  

Нова дума

Сподели в:  

Коментирай

Коментари: