Нова дума

След изминати 3658 км с велосипед, казах „Благодаря“ на Испания

zoom След изминати 3658 км с велосипед, казах „Благодаря“ на Испания

7 септември 2017

Началото на моето коло-турне бе домът ми в Pinares de Lepe, провинция Huelva, а денят – 11 юни 2017 година. Първата ми цел беше да премина по пътя на Camino-то (Ruta de la Plata) и да стигна до Santiago de Compostela. След което да изляза на брега на Атлантическия океан в град A Coruña, да стигна до San Sebastián, оттам да премина покрай Пиринеите и да изляза на Северната част на Средиземно море при Tarragona. После да сляза до Gibraltar, след което да се кача до Cádiz и да поема за Sevilla, Huelva и да финиширам отново пред дома ми.

За съжаление, малко не ми достигна, за да премина по така описания маршрут, но и това, което направих за 60-годишния си юбилей, случките, които ме съпътстваха, ме заредиха с доста енергия, която смятам да използвам за ново вело-приключение.

Едни от странните неща за мен бяха неприятните моменти, породени за жалост от страха. Страхът, който не се вижда, но се усеща доста осезателно. Там, където е отрицателното, до него винаги стои и положителното, или казано иначе – за да има равновесие в природата, е нужно да има и от двете, само да не се прекалява нито с лошото, нито с хубавото.

Та хубавите мигове, от които черпих заряда, ме караха да продължавам по начертания план. На някои къмпинги бях атракция. Хората се снимаха с мен, снимаха ми и картата, удостоверяваща, че съм преминал Camino de Santiago, картата-маршрут на благодарствената коло-обиколка, като изтъкваха, че съм първият българин, който ги посещава. Когато случайни минувачи, които молех да ми покажат посоката за движение, или исках вода, пожелаваха да ми стиснат ръката (след експресното интервю, в което им казвах за моя план и маршрут), това е енергията, която се предава, само ако го изживяваш! Тъй че пожелавам на някои от читателите да го преживеят! Средствата си струват! В този план ще си позволя да кажа за думите на човек от една държавна испанска институция. Цитирам дословно: „Идеята ви е много хубава и Испания трябва да се гордее с чужденци като Вас!“…

Тези думи обезличиха лошите моменти, които бях изживял. Аз дори не успях да му благодаря, но очите ми се напълниха със сълзи! Тук също искам да благодаря и на всички, които бяха на „моята честота“ за духовната и морална подкрепа. А тя ме крепеше и ми даваше стимул да продължавам, усещайки, че не съм сам!  Когато си сам срещу несгодите на живота, подкрепата е повече от необходима!

Пълният текст е публикуван в брой 587 на "Нова дума".

 

 

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: