Нова дума

Марко Видал е „българинът под прикритие“

zoom Марко Видал е „българинът под прикритие“

12 май 2016

В навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, ви предлагаме различен поглед към родния ни език. Погледът на един млад испанец – Марко Видал Гонсалес, който говори и пише перфектно на български. Роденият в Кадис 21-годишен студент по славянска филология в Университета в Гранада изучава руски и чешки, но признава, че любимият му език е български. Преди по-малко от 3 години за първи път се среща с нашата азбука, но упоритостта му и желанието му му помагат да постигне ниво на владеене, на което много българи на неговата възраст, живеещи в Испания, биха завидели.

Последният обмен по програма Erasmus Plus, в който Марко участва, е в Испания – в Chiclana de la Frontera, където се събира с много българи, турци и македонци. Щастлив е, че за пореден път е имал възможността да практикува българския език с наши сънародници, които му дават прякора „Българин под прикритие“.

 

- Защо България? Как се роди интересът Ви към българския език и към страната ни?

- Бих искал да кажа, че интересът ми към българския език не беше умишлен, а спонтанен. Преди да започна да уча български, не ме свързваше нищо с България. Скоро започнах да се интересувам от историята на страната ви, от обществените проблеми, от всичко, което се случва в България. Просто избрах български, защото трябваше да избера друг славянски език освен руски. Тогава руският беше мой любим език, но скоро българският привлече вниманието ми и зае мястото на руския.

- Колко време Ви отне да научите български и кое е по-трудно – говоренето или писането?

- Уча го от малко повече от две години и половина. През миналото лято получих удостоверение за ниво В2. Мога да говоря, да общувам, да чета статии, да слушам радио, но трябва да науча още много думи, особено абстрактни думи, за да мога да чета литературата на български език. Най-трудното е, без никакво съмнение, разбирането. След една година можех да общувам на български и да пиша горе-долу добре, но и сега има много хора, особено мъже, на които трудно им разбирам, заради акцента. Казвам „особено мъжете“, защото обикновено българските жени, които познавам, говорят ясно, а българските мъже говорят... как да кажа, по-лошо. На испански има една поговорка: „Hablas como si tuvieras una patata metida en la boca”. Така говорят почти всички българи, които познавам... А освен това, имате различни диалекти. Но това е нормално и се случва във всеки език.

- Кои са Вашите преподаватели по български език?

- Първата ми учебна година бях в Комплутенския университет в Мадрид. Там ми преподаваха Мая Йонова и Таня Лалева. После се преместих в Гранада и ми преподаваше Хоакин Торкемада. Но освен официални преподаватели, имам приятели, които също много ме научиха, а те са Катя Герова, Любомир Никифоров и Мартина Кривирадева.

Някои от помагалата и учебниците, които ползвам при изучаването на български език, са: „Учете български език“ на Департамент за езиково обучение София, „Български език за чужденци“ на Людмила Иванова и Женя Колева, и Curso de lengua búlgara на Таня Лалева.

- Имате ли любим български автор?

- Христо Ботев беше първият български автор, който съм чел. Първо на испански, разбира се. Сега го чета на български и го разбирам, но заради това, че преди го бях чел на испански. Освен Христо Ботев, много ми харесва поезията на Живка Балтаджиева. Много са ми полезни нейните стихове защото, както знаете, тя пише и на български, и на испански. Също съм чел няколко стихотворения на Блага Димитрова и Вапцаров.

Дори имам татуиран един стих от Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“.

 

Пълният текст на интервюто е публикуван в брой 555 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:


  1. Марко 24/05/2016

    БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!

  2. Прочетох целия материал във вестника. Много съм щастлива, че това младо момче има интерес към нашия език и култура. Но ме хвана и срам - малцина са българските деца, живеещи в Испания, които аз познавам, и говорят без акцент родния си език. Дано родителите бъдат по-активни в запазване на българското.