Нова дума

Поклон пред жертвите на атентата от 11 март

zoom Поклон пред жертвите на атентата от 11 март

11 март 2021

Днес отбелязваме 17 години от най-кървавия в историята на Испания терористичен акт.

На 11 март 2004 година, малко след седем и половина сутринта, в четири влака на къси разстояния в посока към мадридската гара Аточа избухнаха десет бомби. Касапницата в пълните вагони отне живота на 191 души и рани 1900.

Сред жертвите имаше 30 чужденци от 13 националности. Четирима от тях са българските граждани Тинка Димитрова Паунова на 32 години, Андриан Андрианов Асенов на 22 години, годеницата му Калина Димитрова Василева на 30 години и Мария Иванова Стайкова на 40 години. Ранени бяха и седем сънародници: Зоя Ценкова, Глория Беринкова, Грета Ненова Миткова, Елка Есладова, Стефан Якимов Московски, Тодор Михайлов и Енчо Асенов Сираков.

Оттогава изминаха 17 години. На 11 март 2021 г. цяла Испания отново отбеляза трагичната годишнина, за да изрази дълбок поклон пред жертвите, включително и пред загиналите българи. Нека си припомним кои бяха те и да почетем паметта им:

…На 15 май 2004 г. Адриан Асенов Адрианов трябваше да се ожени за годеницата си Калина Димитрова Василева. Той дошъл в Испания през 2000 г. в търсене на по-добра работа. Съвестен и изпълнителен, бързо си намерил място на трудовия пазар. Парадоксалното е, че бил почивка в деня на трагедията. И още: обикновено ползвал автобус, но тогава решил да се качи на влака. Познатите му си го спомнят като весел и силно влюбен, който обичал да се разхожда, хванат за ръка годеницата си. Младата двойка бе погребана със сватбените им дрехи.

Калина Димитрова Василева често казвала, че Испания е “прекрасна страна”. 30-годишната жена била изцяло ангажирана с предстоящата сватба, за която много говорела на приятелката си Венета Лилова. Всичко било подготвено – дори половината от парите за банкета били дадени. Вече си представяла как ще живеят с мъжа си в апартамента, който имали намерение да купят. След като се запознала с Адриан, се преместила при него в Торехон де Ардос, където споделяли жилище с братовчед му Денко, съпругата му и двете им деца. Родителите й пристигнали от България, за да разпознаят дъщеря си, която се качила на влак, който преди не е ползвала.

Съпругът на Тинка Димитрова Паунова Валери и 12-годишната Паулина научили за атентата от българската телевизия. В началото не им минало през ума, че Тинка – домашна помощница, гледаща и болно дете, пристигнала в Испания две години по-рано, – би могла да бъде една от жертвите. Братът на Тинка – Васил, започнал безуспешно да я търси в мадридските болници. Тъй като две години без Тинка били твърде непосилни за Валери и Паулина, малко преди трагедията семейството започнало да подготвя документите, за да се събере в Испания. Тежката съдба обаче ги събра в България – на погребението на младата симпатична и изключително отговорна (според хората, при които е работила) жена.

Обикновено Мария Иванова Стайкова пътувала с метро, а не с влаковете на къси разстояния. Прекара нощта на 10 март в дома на приятелки във Вайекас; там се качила на един от „влаковете на смъртта”. Отивала към дома на семейството, където се грижила за децата. Тя я обожавали. Четири години работела в този дом, за да изпраща пари на родителите си и на фамилията на сестра си. Намерила си и втора работа. Вече пет месеца имала безсрочен договор и вноски в Социалното осигуряване. Току-що се била влюбила в българина Владимир, с който планирали да направят пътешествие с кораб. Братовчедката й Йорданка казва, че била изключително добър човек, обичала киното и разходките. Неуморима жена, загубила щастието, което заслужавала.

Поклон!

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:

  1. Kaлин4ето ми беше колежка в поделение,което работихме!МИР НА ПРАХА И!


  2. Stoyanka 11/03/2015

    Калинка, израстна около нас, беше ми и колежка. Почивай в мир мило момиче!


  3. Milena 21/03/2016

    Почивайте в мир, мили сънародници!