Нова дума

Миравет – замъкът на тамплиерите

Миравет – замъкът на тамплиерите

13 юли 2012

Илияна Илиева-Дъбова е директор на българското училище в Тарагона, преподава и на българчетата в Барселона. Ето какво разказва тя за себе си: „Родена съм в Пазарджик, града край Марица, но обстоятелствата в живота ми така се стекоха, че познавам добре и Смолян, и Панагюрище. И в двата града живях по 11 години...
В Испания съм вече пет години (много дълго...) – в Реус, един чудесен град в Каталуния. Интересна страна е Испания, но България е по-мила”.
Илияна Илиева-Дъбова има два блога в интернет. В първия от тях – www.ilieva-dabova.blogspot.com, публикува материали за обучението на ученици в българските училища в чужбина. „Посещават го и много учители от България. Може да е интересно за повече хора”, казва.
В другия блог – www.ilianailieva.blogspot.com, има интересни материали за Тарагона, които там се публикуват за първи път на български език. Тук може да намерите интересната история за замъка Миравет и на арагонските рицари тамплиери, която авторката любезно ни позволи да публикуваме.

Миравет е средновековен замък, разположен в долината, образувана в долното течение на река Ебро. Крепостните стени на Миравет помнят времената на мавърското владичество, управлението на рицарите тамплиери и годините на Гражданската война в Испания.
Крепостта се издига върху скала с височина около стотина метра, от която се разкрива панорама, говореща сама по себе си за старегическите достойнства на местоположението на замъка. Крепостният комплекс е разделен на две зони. Долната зона, застроена през периода IX – XI век, представлява стена, обкръжаваща комплекса, и се състори от три тераси. Центалната част на замъка, издигната през XII век, има форма на многоъгълник с пет кули и контрафорси. В центъра й е изграден двор, около който се разполагат няколко основни сгради. Планът на замъка в общи линии повтаря плановете на цистерианските манастири и е предназначен да изпълнява функциите на военноотбранително съоръжение.
През модерната епоха на територията на крепостта са построени няколко нови сгради и установки за топове и огнестрелно оръжие, които засилват отбранителните способности на замъка.
В Миравет са изградени конюшни, винарски изби, трапезария, хамбари и зимници, в които се съхранявали хранителните припаси, произведени в богатия земеделски район. И днес впечатляват местата за съхранение на зехтин и вино. Централното здание е построено в романски стил. Всяка от кулите има особено предназачение, което личи от имената им. Една от тях се нарича „Кула на съкровището“, защото там се е помещавала хазната. Интересна е „Кървавата кула“, където според преданието са загинали последните шестима тамплиери, които не са искали да се предадат на кралските войски. Легендата разказва, че всяка Коледа призракът на командира на рицарите фра Рамон де Сагуардиа излиза в кулата и търси загиналите войници. В действителност обаче той не е убит в Миравет. След като се предва заедно със защитниците на крепостта, след съдебен процес е оправдан. Шестимата рицари, укрепили се в Кървавата кула, също не са убити там. Останали последни да се съпротивляват на кралската воля, няколко дни след падането на замъка, те се предават и са отведени в затвора.
Последната реконструкция на стените на замъка е извършена откъм страната на двора. Строителните работи не са изпълнени в съответствие със стила на предходната епоха, което нарушава цялостната хармония на комплекса. Независимо от това днес можем да добием сравнително пълна и вярна представа за оригиналния вид на крепостта.
Най-старото укрепление е изпълнено по поръка на мюсюлманските владетели. В онези времена границата с Каталуния е минавала по река Ебро. За мюсюлманското владичество свидетелства арабската арка – последен спомен от мавританската джамия, използвана при изграждането на старата църква, от рицарите йоанити (хоспиталиери).
След Реконскистата – освобождението от властта на маврите, през 1153 година Миравет е предоставен на Ордена на рицарите храмовници. Те правят от замъка нещо средно между крепост и манастир. На най-високото място в комплекса издигат църква, посветена на Дева Мария и запазена до наши дни. Миравет се счита за една от най-значимите укрепени крепости в Каталуния и един от най-добрите образци на романо-готическата архитектура сред военните и религиозни паметници, създаден от Ордена на тамплиерите в Западна Европа. И до днес стените на замъка пазят спомена за обсадата на последните рицари и тяхната съпротива срещу Хайме II – краля на Арагон, който разформирова Ордена в земите си (1308 г.) След процеса срещу тамплиерите в Арагон Орденът на рицарите йоанити става собственик на всичките им притежания.
Хоспиталиерите също оставят следи в Миравет – издигат църква, за която използват вече построени елементи и строителен материал от долината.
Няколко века по-късно, по време на Гражданската война, Миравет отново се превръща в главен военен пункт. През 1936 г. в него се укепяват републиканците. Тук се провежда една от най-кървавите битки по време на войната – битката за Ебро, в която водите на голямата река са задръстени от трупове на републиканци и франкисти.

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: