Нова дума

Къци Вапцаров иска да снима филм на испански

Къци Вапцаров иска да снима филм на испански

1 март 2012

Звездата на родения в Русе шоумен изгря на малкия екран през 1993 г. със супершоу "Невада". Милиони гледаха предаването, а билетите се продаваха за месеци напред.

Още от 1991 г. обаче съществува телевизионното състезание за артистични деца „Кой е по-по-най“ – и днес Къци му е режисьор и продуцент. Бил е продуцент още на „Риск печели, риск губи“(1995 - 2005 г.), „Горчиво“ (2005 – 2009 г.) и „Любовни игри“ (2009 г.).

Завършил е кукловодство във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, а през 2008 г. се дипломира и като филмов режисьор. Филмът му „Добре дошли на Земята“ е номиниран на 12-ия София Филм Фест, както и на фестивали в Русия, САЩ и Канада. На фестивала „Philadelphia Independent Film Festival“ печели първа награда в категорията „best short“.

С продуцента, филмов режисьор, актьор, телевизионен водещ, писател, а вече и собственик на детска градина за талантливи деца, ни среща Двойникът на Сапатеро – Филип Григоров.

 


- Кога за пръв път усети любовта към изкуството?

- Много приятен въпрос. Има нещо твърде странно – като дете бях изключително срамежлив, щом някой ме заговаряше, се криех зад майка си и не можеше да се изкопчи и дума от мен, но когато имаше сцена, тя ме привличаше, там притеснението изчезваше и се чувствах в свои води. Като малък непрекъснато организирах децата да представяме сценки, обичах да пея и да се изявявам пред публика. На три годинки вече съм подреждал столовете като за публика и съм казвал: „Това е моят театър”. До ден-днешен си спомням едно детско куклено представление на Снежанка, явно това е останало твърде трайно в съзнанието ми. Бях решил, че ще ставам актьор на около пет години.

- Как започна да се занимаваш професионално с шоу?

- С шоу се занимавахме още като студенти в ВИТИЗ. Ходехме по участия и забавлявахме публиката със скечове, куклени етюди и клоунади. Много бях амбициран, учех акробатика, играех степ, жонглирах, правех салта, танцувахме, пеехме, свирехме на всякакви инструменти, които ни попаднат. По-късно бях разпределен в Габровския сатирично-вариететен театър и това влезе в употреба. Там се поставяха само мюзикъли, пеехме на живо, танцувахме, бяхме млад и надъхан екип, всичко бе изключително забавно.

- „Супершоу Невада” и „Риск печели – риск губи” са най-добрите в жанра и до ден-днешен имаш подражатели на по-ниско ниво. Не си ли мислил да възродиш „Риск печели...”?

- То беше, както обичах да казвам, зарче с много страни. Там имаше и игра, и мислене, и музика, и веселби, и хубави момичета, и танци, че и награди. Изобщо, беше си едно своеобразно кабаре, което имаше уж за цел да се решават кръстословици, а всъщност си беше голям купон. И досега никой не прави нещата, които „Риск печели...” правеше, като да пътува, например. Ние обикаляхме из България с около 120 предавания годишно, снимайки по басейни, ски курорти, спортни зали, дискотеки и къде ли не. За възраждане трябва да има конкретен интерес от някоя телевизия, а те в момента са се капсулирали само в продукции от свои приятелски кръгове.

- Кой е най-ценният за теб професионален успех досега?

- Не мога да преценя. Най-ценното за един човек е вътрешното му израстване. Всичко, което съм правил, ме е обогатило като опит, а това е най-ценно за мен.

- Кога започна да пишеш книги?

- Пиша също от дете. Като ученик ме влечеше да пиша стихове, после опитвах разни разказчета, дори бях започнал индиански роман – спомням си, че учителката по български ме извади да чета откъси от него пред класа. Като студент пишех отново стихове, афоризми, мисли, опитвах и пиеси. Писането, поне при мен, е на периоди. Има, да речем, десетина години затишие и изведнъж ме грабва и изписвам огромно количество листа. Много обичам да пиша на бял лист, с писалка. Така ме нападнаха преди известно време няколко книги и не ме оставиха, докато не ги написах. „Секс за Душата” – първа и втора част, „Простотин стоп”, както и „Любовитал гел”. В момента пиша филмови сценарии, това ме привлича най-много.

- Започнал си като артист, минал през това да си от най-добрите водещи, написал няколко книги, занимаваш се с продуцентство, а освен това си завършил актьорско майсторство и режисура... Кое те влече най-силно?

- Най-много ме привлича сцената и актьорската игра, в това число и киното, като сбор от тези неща. В него има и актьорство и писане на истории, и техника на снимане и какво ли не. В момента моята страст са опитите ми в киното, но и това като всичко в България е окупирано от приятелски кръгове и лични интереси. Тази е и причината нито един наш филм да не може да пробие убедително на сериозен фестивал от ранга на Берлинале, Кан и други от тази категория.

- С какво се занимаваш в момента?

- Пиша филмови истории, кандидатствам в редовните сесии на филмовия ни център, снимам детското си предаване „Кой е по-по-най?”, а наскоро направих и детска градина за артистични деца, която също много ме забавлява.

- Прави ми впечатление, че не отговаряш на нападки на хора, които според мен не са на нивото ти не само професионално, а освен това копираха идеи от предаванията ти.

- Смятам, че така бих слязъл на нивото на оплюващия и ще се получи една махленска свада, която по принцип у нас се цени и умишлено се предизвиква. Предпочитам да стискам зъби и да мълча, като се радвам, когато хората сами открият кое е ценно и кой е простакът в една ситуация. Въпросните лица, колкото и щети да нанасят, сами с действията си се компрометират пред обществото.

- Какво харесваш в професията си всъщност – популярността или креативността?

- Популярността е полезна, защото в определени ситуации тя ти отваря врати, но креативността крепи твореца жив. Възможността да твориш, да измисляш, непрекъснато да си пълен с идеи е най-великото нещо. Е, тъжно е когато не успяваш винаги да реализираш това, което е в душата ти, но не е фатално. Самият път, който си изминал, за да създадеш даден творчески проект, е всъщност най-важното по линия на личното ни израстване.

- А извън работата как протичат дните на Къци Вапцаров?

- Аз съм на периоди, затова и дните ми протичат коренно различно. Има дни, в които не излизам, защото пиша непрестанно. В други дни върша куп дребни битови неща, а някой път тичам по срещи и се опитвам да реализирам идеите си. Общо казано, дните ми се редуват между интровертност и екстровертност.

- Успяваш ли да съчетаеш работата и личния живот?

- Засега да, но е трудно. Но принципно аз не ценя личния си живот и с радост го пренебрегвам, ако има да се свърши нещо, свързано с работа около кино, театър или шоу. Аз съм от хората, които са щастливи, когато се занимават с изкуство. То е моят личен живот, а и моята работа.

- Забелязал съм, че следиш отблизо световното кино, а знаеш ли нещо за българските творци в Испания?

- В България нямаме никаква информация за това. Единствено чрез Facebook забелязвам, че има хора, които се опитват там. Така се запознах с теб, например. Впечатли ме с имитациите си на предишния испански президент на правителството. Казах си „Браво на това момче, това е успех за един българин, да отиде в Испания и да стигне до нивото да прави имитации на техния премиер.” Направи ми впечатление също Георги Димчев, който участваше с шаржове в „Испания търси талант”. Почувствах се горд като българин. Ще се радвам все повече българи да успяват по сцените или в киносалоните на Испания.

- Ти самият имаш ли проекти извън страната?

- Опитвам се непрекъснато да мисля и за неща, свързани с киното извън България, което естествено е много трудно, но смятам, че си заслужава. Дипломният ми филм се излъчи в много страни и забелязах, че публиката го прие еднакво добре както в Русия, така и в Америка. А това ми даде кураж за нещата, които пиша. Мен специално много ме омагьосват филмите на друг език, защото по принцип киното е магия, а когато е на друг език, за мен поне, магията се усилва. Има нещо мистично, странно и интересно в това. Обичам да слушам филми на испански, шведски, руски, английски, та дори и на унгарски и румънски. Винаги ме е привличало да снимам филм с чуждоговорящи актьори. Имам една история, която си представям на испански и това много ме забавлява като идея. Но за да успее човек навън, трябва да намери съмишленици, хора, които са готови да снимат, а киното е преди всичко ентусиазъм и саможертва. И малко пари. Ето, ти си актьор, с теб бихме могли да намерим съмишленици в Испания и да заснемем нещо, което не изисква много пари, а да е направено с голяма любов към киното. Много ще се радвам, ако успеем да заснемем нещо такова. В България или Испания, но да е задължително на испански. Този език звучи много възбуждащо за кино.

- Имаш ли някаква максима за живота, която следваш?

- Максима, която да си повтарям всеки ден – не. По-скоро се опитвам да следвам определени принципи, като това да държа душата и творческото си съзнание си будни, все да се опитвам да измислям нещо ново, което да радва мен самия. В края на краищата, животът е забавление. 

 

 

Едно интервю на Филип Григоров-Сапатеро

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:

  1. Добър Ден, аз съм Георги който рисува с двете ръце и ще се радвам да участвам в Български филм на Испански звучи интересно. Определено имам интерес, ако може да ми дадете някакви кординати да се свържа с Къци Вапцаров. Благодаря предварително.