Нова дума

Супер Сорая – дясната ръка на Рахой

Супер Сорая – дясната ръка на Рахой

19 януари 2012

„Синът ми има късмет, защото никой няма да забрави рождения му ден”, казва в интервю една от испанките, станали майки точно на 11.11.2011 година.

„Синът ми има късмет, защото никой няма да забрави рождения му ден”, казва в интервю една от испанките, станали майки точно на 11.11.2011 година.

Да, малкият Иван – родил се 2,4 кг и кръстен на баща си, в духа на испанската традиция – със сигурност е късметлия. Най-малкото заради това чий син е, макар самият той все още не е наясно (или пък е?) колко необикновена жена е мама. Става дума за Мария Сорая Саенс де Сантария Антон – дясната ръка на премиера Мариано Рахой. Дребничката дама (висока е около 1,50 м), която напоследък виждаме почти всеки ден на телевизионния екран, е натоварена с трудната задача да ни съобщава за тежките решения на новото правителство. А те засягат всички нас.

От 22 декември м.г. носи тежък – в буквален и преносен смисъл – министерски портфейл. Сорая Саенс де Сантария е заместник-председател на правителството, министър на президентството (институция, осигуряваща координацията и връзката между различните министерства и премиера) и говорител на кабинета. Всеки петък, след заседанията на правителството, тя се среща с журналистите (често гневни, защото не могат да „разпитат” лично премиера и трябва да се задоволят със заместничката му), които я засипват с въпроси. Тя обаче има опит в словесните двубои. Доста живописни бяха схватките й със социалистката Мария Тереса Фернандес де ла Вега в Конгреса на депутатите (долната камара на испанския парламент), където през 2008 г. Сорая става говорител на Народната партия. Де Ла Вега изпълнява в първото и в част от мандата на второто правителство на Сапатеро – до 2010 г., постовете, които днес, в новия десен испански кабинет, се падат на Саенс де Сантамария.

Как обаче попада в политиката? Любопитното е, че дамата, която днес е втора в правителството, не е партиен функционер от младежките си години, а прави бърза политическа кариера от 2000 година насам.

Родена е във Валядолид през 1971 г. Завършва право в родния си град (с няколко награди като отлична студентка) и магистърска степен по право в сферата на телекомуникациите. Не крие, че родителите й – като много испански семейства – са правили доста жертви, за да може дъщеря им да се готви за кандидатстване за обществена служба. На 28 години печели конкурс за държавен юрист и през периода 1999-2000 г. работи в Леон. През 2000 г. научава, че тогавашният министър на президентството (постът, който тя заема сега) Мариано Рахой се нуждае от юридически съветник. Сама предлага услугите си и привлича вниманието на тогавашния началник на кабинета на министъра Франсиско Вияр (вече покойник).

Така започва успешното сътрудничество между нея и Рахой, основано на взаимното доверие. През 2004 г. участва в разработването на предизборната програма на Рахой. В листата за Конгреса заема 18-о място и не успява да влезе. Става депутат, когато вторият в списъка – Родриго Рато – освобождава място, като заминава за Вашингтон, за да председателства Международния валутен фонд.

През 2008 г. вече е на пето място в мадридската листа за долната камара на националния парламент. Остава плътно зад Рахой, въпреки втората му изборна загуба. Дотолкова му е вярна, че днес той говори за нея като за единствения човек в партията, който му казва „почти цялата истина”. Без съмнение, тя е част от доверения кръг хора на лидера, който на 31 март същата година я прави говорител на Народната партия в конгреса. Решението буди противоречиви реакции. Част от висшите партийни функционери го приветстват и виждат в нея новото лице на испанското дясно политическо пространство. Други определят като недостатъци младостта и липсата на опит на Саенс де Сантамария. Трети не знаят как да реагират – просто защото не я познават. Стига се до скандални моменти. Един крайно десен радиожурналист я разпитва грубо в ефир за личния й живот и дори си позволява да я попита: „Вие с мъж били ли сте?”. Години по-късно, когато от известно женско списание я питат как се е почувствала в онзи момент, Сорая връща топката към радиожурналиста: „Понякога въпросите характеризират повече от отговорите”.

През 2005 г. се омъжва за Иван Роса – също държавен юрист. Двамата сключват граждански (а не църковен) брак – нещо нетипично за Народната партия – в испанското посолство в Бразилия. На скромната церемонията присъстват трийсетина души. „Би ме притеснила многолюдна сватба. За такива неща съм много срамежлива”, признава в интервю.

През 2009 г., въпреки „притеснителността си”, се снима в доста лежерен вид за неделното приложение на „Ел Мундо”, обаче се появява на първата страница на всекидневника. Критици на Народната партия правят сравнения с дефилето на няколко дами от кабинета на Сапатеро по страниците на модното списание „Вог”, издокарани в маркови облекла. Изказват недоволството си дори и вътрешни за политическата партия хора. Кръгът около Рахой обаче е категоричен: снимките са направени за неделно приложение, в което се говори за живота на жената Саенс де Сантамария, а не за политическата й дейност.

През юни миналата година, в края на една обичайна пресконференция, Саенс де Сантамария съобщава, че е бременна в третия месец и очаква раждането на първото си дете в края на ноември. Казва още, че се чувства добре и ще изпълнява задълженията си без промени. Испанските медии отбелязват, че за първи път парламентарен говорител е бременна жена.

Когато се обявява датата на предсрочните избори, се оказва, че те горе-долу съвпадат с термина й, но Сорая Саенс де Сантамария не забавя темпото. По-късно разказва, че както Рахой, така и съпругата му Елвира Фернандес непрекъснато са се интересували от състоянието й.

Само седмица след като Саенс де Сантамария роди (в обществената болница „Грегорио Мараньон” и по нормален начин), в изборната нощ фоторепортерите заснеха ликуването й заедно с ръководителите на Народната партия, на балкона на партийната централа на улица „Хенова” в Мадрид.

Без да си позволи време за пълно посвещаване на бебето, след сформирането на парламента тя зае мястото си в конгреса. „На всеки три часа ходя вкъщи да кърмя сина си. Добре, че живея наблизо”, споделя пред женско списание. После Рахой й възложи да координира процеса на приемане и предаване на властта, а на 21 декември миналата година премиерът разкри трите важни функции, за които разчита на нея в своя кабинет.

Лоялността й, но преди всичко ефективността и работоспособността на 41-годишната дама я превърнаха в един от стълбовете, около които Рахой изгради своето правителство. Тя е много организирана, работлива, умна, бърза в реакциите и е добре приета дори и от политическите противници. Вече е и майка... Няма съмнение – примерът си е избрал за дясна ръка една истинска съвременна жена: супер Сорая.

 

Елина Керелезова-Бардерас

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: