Нова дума

Будим „тревога” в Ротердам

25 октомври 2012

Няколко хиляди българи годишно са регистрирани за различни престъпления в холандския град Ротердам, заяви в интервю за „Хоризонт” на БНР кметът на града Ахмед Абуталеб. Той бе на посещение в София заедно с общинска делегация, в която бе включен и началникът на полицията на Ротердам. Кметът заяви, че има тревожна тенденция за нарастване на този брой:

„... Българите не са в първата десетка на криминогенните групи. Но статистиката е тревожна. Все повече и повече българи са замесени в дребни и средни по характер престъпления. Понякога участват и в организирани престъпни групи. Ще ви дам пример. Наскоро разкрихме престъпници, които водеха групи от българи в Ротердам, регистрираха ги като жители на града, след това ги отпращаха обратно в България и използваха техните имена и банкови сметки, за да източват социални помощи от общината и държавата. Ако регистрираш така 100 души и поискаш за тях помощи от 200 евро на човек, това представлява измамна схема за доста пари. За да го кажа дипломатично – говорим за нарастваща тревога.

Броят на българите, регистрирани за различни видове престъпления, расте. Като цяло става дума за няколко хиляди души на година и този брой се увеличава. Виждам това като споделена отговорност – на вашето правителство, на нашето правителство и на моята община, каза още кметът на Ротердам.

В дългосрочен план трудовият пазар в Холандия има нужда от половин до един милион работници от чужбина. Демографията бързо се променя и имаме все повече възрастни хора. Аз не се занимавам с въпроса за Шенген и критериите за приемане. За това отговарят политиците в Хага и нашето правителство. Но знам едно нещо със сигурност. Щом границите бъдат отворени, Европейската комисия и съвета на министрите в Брюксел трябва да вземат под внимание ефекта от притока на работници от новите страни-членки. Днес в моя град – Ротердам – статистиката сочи значителен ръст на тези хора от 2008 г. насам. Повечето са съвестни и трудолюбиви хора. Те допринасят много за местната и националната икономика. Работят в секторите земеделие и строителство. Имигранти реставрират стари, 100-годишни къщи дори на улицата, на която живея. Там виждам много паркирани коли с български регистрационни номера. Но се наблюдава следния феномен – много от тези хора идват в моя град само за 3-4 месеца, за да изкарат пари. После се връщат или заминават за друга държава. Това води до негативни социални последици за кварталите, където те се настаняват. Тези хора не наемат жилище, за да пестят пари. Те наемат стая в жилище, а понякога наемат само легло в стая, с други работници, за да си поделят разходите за наем. Затова те не обръщат много внимание на квартала или на съседите. Защо да го правят, след като си тръгват след 2-3 месеца? И тук започват проблемите. Някои взимат заплата в петък, купуват си нови стоки в събота, например нов матрак за легло, и същата нощ изхвърлят стария на улицата. Това не се харесва на останалите жители на квартала. Така че, понякога българите създават социално напрежение, без дори да осъзнават това”.

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: