Какво ни очаква в близките години
18 юли 2019
Прехраната
Миналата седмица в Рим беше представен изготвеният от специалисти доклад „Селскостопански перспективи 2019-2028“. Той е от името на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИРС) и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО).
Според документа, през следващите 10 години основните хранителни продукти ще запазят сегашните си цени, даже може да бъдат намалявани с 1% или 2% годишно. Подобряването на продуктивността ще е по-голяма от ръста на търсенето и това е „добра новина за бедните потребители, но ще окаже натиск върху селскостопанските приходи“.
Предвижда се през идното десетилетие селскостопанската продукция да се увеличи с 15% при запазване на сегашния размер на обработваемите площи, следствие на подобренията в технологичните иновации в добивите и интензивността на производителността – въпреки факта, че в света се губи една трета от храната, произведена за човешка консумация (1300 милиона тона годишно).
Голяма част от допълнителното търсене на храни ще дойде от региони с висок демографски, като Африка, Индия и Близкия изток, според резюмето на доклада, който в това издание е придружен от специална глава за Латинска Америка и Карибския басейн. Прогнозата е, че този район ще увеличи износа си на храни от сегашните 23% на 25% през 2028 година. Това прави Латинска Америка най-големият регион-износител.
Отбелязаните от експертите тенденции включват и краткосрочно възстановяване на цените на зърнените култури, говеждото и овчето месо. И по-специално – при зърнените култури се предвижда ръст на производството им с 13%, главно на ориз и пшеница, с увеличение за следващото десетилетие от около 150 милиона тона.
Показателно е, че в разгара на дебата за качеството и произхода на месото, за намаляването на консумация на месо и месни изделия, продуктите от животински произход регистрират „солидно търсене“. Това поражда стимули за увеличаване на производството на животновъдния сектор, което пък предполага, че „ще се увеличи използването на зърнени култури за фураж и то ще надвиши производството им за човешки храни“.
В доклада от предната година беше посочено увеличеното потреблението на захар и растителни масла на глава от населението, което продължава и тази година поради урбанизацията и разпространението на преработени храни. Това води до наднормено тегло и затлъстяване, които засягат 2200 милиона души; техният брой е по-голям от броя на гладуващите в света – 821 000 милиона. Новите потребителски навици вероятно ще предизвикат в бъдеще регулаторни промени, главно за предотвратяване на епидемията от затлъстяване. „Многобройни форми на лошо хранене ще окажат голям натиск върху потенциалните политически действия“, каза по време на презентацията Максимо Тореро от ФАО.
Пълният текст е публикуван в брой 631 на "Нова дума".
