Синдромът на професионалното изчерпване
4 юли 2019
Синдромът на професионалното изчерпване (на английски burnout, прегряване) ще влезе в Международната класификация на болестите на Световната здравна организация (СЗО) като проблем, свързан с работата или безработицата. Това отклонение е съпроводено с хроничния стрес на работното място, който беше вкаран в предишното издания на класификатора (през 1990 година), но с твърде общо определение. Специалистите твърдят, че решението на СЗО, което ще влезе в сила през 2022 година, ще улесни отпуските по болест и пенсиониранията по инвалидност.
* * *
Синдром на професионалното изчерпване е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 година, който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.
Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие.
През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото на прегряването „Maslach Burnout Inventory“ (MBI). Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:
- Изисквания към работещия и неговите реални възможности;
- Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол;
- Вложени усилия в работата и недооценка на приносите;
- Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив;
- Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата;
- Етични принципи на личността и изискванията на работата.
Докторът по психология Арч Харт констатира определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване, простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване.
Пълният текст е публикуван в брой 630 на "Нова дума".
