Нова дума

Защо се появи Северна Македония?

zoom Защо се появи Северна Македония?

24 януари 2019

На 3 април 2008 г., на срещата на лидерите на страните членки в Букурещ НАТО отказа да разгледа молбата на Бившата югославска република Македония (официалното международно име) за членство в пакта. Американският дипломат Матю Нимиц не остана доволен, тъй като беше посветил много „совалки“ за решаването на многогодишния спор между Атина и Скопие за названието на страната. Правеше го под егидата на ООН, разбира се – стара и изпитана практика за прокарване на интересите на Вашингтон. Нимиц вече разполагаше с няколко договорени варианта за името, включително и „Република Северна Македония“.

През юни 2012 г. българският премиер Бойко Борисова заяви, че „имена като Северна Македония са напълно неприемливи“, тъй като този географски термин включва и български територии, по-специално района на Благоевград, и би предизвикал националистически претенции към България от страна на Скопие.

На 17 юни 2018 г. на брега на Преспанското езеро, което граничи с Гърция, Македония и Албания, беше подписана „Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните“ (Гърция и Македония). След това в Македония беше проведен референдум за името.

По този повод  българското Министерство на външните работи изрази официалната позиция на София. „Вярваме, че демокрацията има корени в обществото в Република Македония. Референдумът е най-висша демократична практика – с изразената воля на участвалите в него и с отчитане на онези, които не гласуваха. Гражданите имаха свободен избор и над 90 процента от гласувалите на този консултативен референдум заявиха по категоричен начин желание страната да бъде част от европейската и евроатлантическата общност. Техният глас е видим и ясен, поради което не може да бъде пренебрегнат.

Време е целият политически елит на нашата съседка да покаже зрялост и да намери път към решението на трудните проблеми. Залогът е голям – бъдещето на държавата и бъдещето на всички нейни граждани. Голямото мнозинство от гражданите са „за“ членство в ЕС и НАТО. Губенето на време не е от полза нито за страната, нито за региона.

Република България ще продължи подкрепата си за нашите братя и сестри от Република Македония и интеграцията на страната в ЕС и НАТО.“

Очевидно е, че заклинанията на премиера Борисов от 2012 г. са били успешно заглушени от евроатлантическите фанфари.

За сведение: на референдума от 30 септември м.г. гласоподавателите трябваше да отговарят на въпроса: „Подкрепяте ли членство в Европейския съюз и НАТО чрез влизане в сила на споразумението между Република Гърция и Република Македония?“. Едва 36,87% от имащите право на глас отидоха до урните.

 

Пълният текст е публикуван в брой 619 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: