Нова дума

Раненият в Сирия журналист Борис Анзов разказва за читателите на „Нова дума“

Раненият в Сирия журналист Борис Анзов разказва за читателите на „Нова дума“

17 март 2016

Журналистът Борис Анзов, който бе ранен при атака в Сирия, е репортер на Топ преса и Медия мост-България. През 2004 г. беше на практика в университета на Валенсия, изпратен от руския университет Дружба Народов Русия – Москва. Тогава започна сътрудничеството му с вестника на българите в Испания „Нова дума“. Първият му репортаж беше за това как се работи на полето при беритбата на портокали. Журналистът направи разследване под прикритие, като се представи за търсещ работа български имигрант. Специално за читателите на „Нова дума“ той разказа от 1 лице какво е преживял по време на атентата:

„Дали се страхувам за живота си? Не! Трябва да призная, че когато те стрелят, изпитваш страх. Стрелян съм 2 пъти – първи път в Република Дагестан, където ни обстреляха с автомат. Занимавахме се с проблемите на тероризма в Северен Кавказ. Не се страхувам от смъртта, защото знам, че моята баба Зорка Анзова и дядо ми Малин Каферинов ще ме посрещнат там, от другата страна. Така, както са ме посрещали като дете, когато съм им ходил на гости. Винаги плачеха, когато си тръгвах. Изпращаха ме и плачеха, по някой път и аз плачех, но се криех да не ме видят. Обичам ги много. (Те винаги са с мен, където и да ходя, техните снимки винаги са в моя паспорт. Нося ги с мен защото ги обичам. Моята майка Мария ме е родила на 17-годишна възраст в Гоце Делчев. Изгледан съм с любов от моите баби и дядовци в село Добринище, а сега град Добринище, област Благоевград.)

Преди да замина за Сирия, имахме някакви дрязги с моя баща Кирил Анзов, което пък ме накара да бъда още по-смел и да се хвърля в бой в най-опасното, за да правя репортажи. За това и не се страхувах от смъртта. Казах си по-добре тук да загина, в търсене на истината и правдата, отколкото в някоя автокатастрофа или в пиянски бой, както обикновено става в България. За щастие, Бог се смили над всички нас и ни запази живи, за да разказвам какво видях там със собствените си очи. А това е ужас и разруха… С думи не може да се опише. Древният град Малюля, където се говори на езика на Исус Христос, е разрушен, черквите разграбени, опожарени, унищожени, поругани. Дори и джамиите. Всичко това не може да бъде извършено от вярващи хора, независимо каква религия изповядват.  

 

Пълният текст е публикуван в брой 551 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: