Нова дума

Какво ни очаква през 2013 година

10 януари 2013

Публикуваха се стотици предвиждания за икономическото и политическото развитие на България, Испания, Европа и света през новата година. С малки изключения, в които се прокрадва свенлив оптимизъм, всички вещаят трудни, напрегнати, конфликтни дванадесет месеца.

* * *

“Пред нас е една много тежка година, особено първата й половина”, каза в края на 2012 г. председателят на испанското правителство Мариано Рахой. Фактически той потвърди очевидното: въпреки реформите, които предприе неговият кабинет и независимо че в държавния бюджет за 2013 г. са предвидени 39 милиарда евро по-малко (съкращения и увеличаване на данъци), рецесията на националната икономика ще продължи, а броят на безработните вероятно ще достигне страшната цифра от 6 милиона. И всичко това е в името на намаляване на дефицита до 3% от Брутния вътрешен продукт до края на 2014 година. Почти неизпълнима цел.

В Испания новата година започна с възможно най-лошата комбинация. Увеличават се цените на основни услуги (електричество, транспорт), данъците и таксите растат много над инфлационния процент, а от друга страна работещите, пенсионерите и аутономос са изправени пред замразяване на доходите – в най-добрия случай – или намаляването им. Последицата от този коктейл от инфлация и икономическа рецесия е общото намаляване на покупателната способност на домакинствата – може би най-голямото през последните десетилетия.

Заплатите на три милиона публични служители са замразени, а намаляването на заплатите на работещите в частния сектор е всекидневна практика - за да се избегне закриването на предприятия. Благодарение на приетия през юли м.г. декрет, от шестия месец нататък новите безработни ще получават по-ниско обезщетение – запазва се максималният срок от 24 месеца, но сумата ще бъде 50% от базата за изчисляване, а не 60%, както беше досега.

В последния си доклад Международната организация на труда (МОТ) посочи, че Испания прилага една “вътрешна девалвация”, печелейки конкурентоспособност чрез намаляване на заплатите, но не и на цените – другият път за постигане на същото. През 2013 г. тази политика ще продължи, тъй като едрите бизнесмени и синдикатите се споразумяха увеличаването на заплатите да бъде най-много с 0,6%, т.е., фактическо намаляване при инфлация от 3 процента.

Накратко: домакинствата и компаниите ще имат повече разходи при същите или по-ниски приходи.

 

Целият текст е публикуван в брой 471 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: