Така плаща Европа бежанската криза
15 юни 2017
През 2016 г. бежанците и преселниците в целия свят наброяваха 65,3 милиона – рекордна след Втората световна война цифра, към която богатите страни не можеха да останат безучастни, тъй като много от тези бежанци и емигранти дойдоха на техните територии. На практика 29-те държави от Комитета за подпомагане на развитието, които са дарителите в 35-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за пет години умножиха четири пъти разходите си за приемането на тези хора. През 2016 г. те отделиха 15,4 милиарда долара (около 13,7 милиарда евро), докато през 2012 г. сумата беше 3,9 милиарда долара (около 3,45 милиарда евро).
Това е един от изводите от доклада за въздействието на бежанската криза върху бюджетите за подпомагане на развитието от европейските страни-членки на споменатия комитет. Докладът е изготвен от консултинговата компания Seek Development и е публикуван на нейната уеб страница Donor Tracker.
Вглеждайки се в анализираните страни – Германия, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Швеция, Норвегия и Испания, авторите на текста сочат една позната реалност, „но този път доказана с официални данни“. Всички тези държави отчитат разходите по приемането на бежанци като официална помощ за развитие, т.е., в някои случаи (Холандия, Норвегия и Швеция) пряката подкрепа за нуждаещите се страни фактически намалява. Други богати държави (Германия, Италия, Франция и Испания) са решили да не изваждат тези разходи от програмите си за международно сътрудничество. Но пък те прибавят парите за бежанците към общата сума за подпомагане на развитието. По този начин през 2016 г. за първи път Германия изпълни поетото задължение да заделя 0,7% от Брутния си вътрешен продукт за бедните страни, но в действителност 25% от тази солидарност остава у дома. Ако не беше прибавила изхарчените за бежанците на нейна територия 6 милиарда и 152 милиона долара, германските средства за подпомагане на развитието на бедните страни щяха да представляват 52% от БВП.
Неправителствените организации, работещи „на терен“, са категорично против разходите за бежанците да се отчитат като подпомагане на развиващите се страни, особено когато се съкращават средствата на програмите за международно сътрудничество. Една от тези организации – Oxfam Intermón – сочи като пример Италия, където 34% от средствата за подпомагане на развитието фактически са разходи за бежанци.
Пълният текст е публикуван в брой 582 на "Нова дума".
