Нова дума

Лекуваме се свободно в ЕС, но… не съвсем

Лекуваме се свободно в ЕС, но… не съвсем

31 октомври 2013

Гръмките заглавия от края на миналата седмица в някои български медии – че ще се лекуваме свободно във всяка една страна от Европейския съюз, в която пожелаем, определено привлякоха вниманието. Те се появиха на 25 октомври, когато беше крайният срок за това всяка държава да включи в законодателството си новата евродиректива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

Според регламента всички граждани на Европейския съюз, включително и българите, имат право на лечение – преглед, консултация, операция, изследвания, в която пожелаят страна от съюза, като платят предварително нужните такси, а министерството на здравеопазването, здравният фонд или каса в родните им държави ще възстановяват разходите, но според стойностите на лечението у дома. Ако в някои страни липсва лечение за по-редки болести, то тогава всичко е за сметка на здравната институция.

При специфични и скъпи лечения с престой ще е необходима предварителна оторизация. Оторизация за лечение в чужбина не може да бъде отказана, ако в страната на място трябва да се чака дълго за лечение или липсва експертно, специализирано обслужване. Тази директива обаче не покрива извършването на трансплантации.

Очаква се ЕС да изгради общоевропейска мрежа на здравните заведения и техните специфики, за да могат гражданите да направят избор на здравните заведения. Статистиките показват, че лечението в чужбина е само 1% от обществените разходи.

Досега европейските граждани имаха право на лечение в страните от ЕС в два случая – по спешност или с предварително разрешение, когато здравното обслужване не може да бъде осигурено в страната, в която се осигурява.

По повод новината вестник „Труд” уточни: „Новината е добра за почти всички държави от ЕС, но не и за осигуряващите се в България сънародници. Причината – ако наш пациент отиде във Франция, за да се оперира от апандисит, българската НЗОК ще преведе на френската болница около 400 лв. Причината е, че толкова е цената на клиничната пътека у нас. А остатъкът до реалния разход, направен в чуждата болница, който може да е 1000 или 2000 евро, ще трябва да се доплати от болния българин.

„Много важно е да се знае, че нашият пациент първо сам трябва да покрие лечението си зад граница, да вземе фактура от тамошната болница и с нея да кандидатства пред комисия в здравната каса за покриване на разхода по нашите цени”, обясниха от НЗОК новите европравила. Същата процедура очаква и болен от страна от ЕС, лекувал се у нас, само че той ще търси възстановяване на разходите си у дома си.

За разлика от досегашните регламенти за трансграничното лечение, директивата изключва искането на разрешение за терапия от националните здравни власти. За него пациентите трябва да кандидатстват само в ограничен брой случаи – ако лечението изисква болничен престой повече от една нощ, за високоспециализирана и скъпа медицинска помощ, в сериозни и специфични случаи и във връзка с качеството и безопасността на предлаганото в чужбина лечение.

 

Пълният текст е публикуван в брой 491 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:


  1. slav 23/04/2014

    kogato bylgarin jivee6t v strana ot ev. syuz e bezraboten ,bolen i mu se nalaga bolni4no le4enie kak 6te se opravi s burokrati4nite pregradi„
    Много важно е да се знае, че нашият пациент първо сам трябва да покрие лечението си зад граница, да вземе фактура от тамошната болница и с нея да кандидатства пред комисия в здравната каса за покриване на разхода по нашите цени”, обясниха от НЗОК новите европравила.
    koga 6te ni lekuvat humanno ,pyrvo da go izlekuvat i posle da trygne da preminava granicite i da tyrsi prava...