Нова дума

Постигнати резултати по време на Българското председателство на Съвета на ЕС в периода 1 януари – 30 юни 2018 г.

zoom Постигнати резултати по време на Българското председателство на Съвета на ЕС в периода 1 януари – 30 юни 2018 г.

19 юли 2018

На 1 януари 2018 г. Република България пое за първи път ротационното председател на Съвета на ЕС. В периода на подготовка бе извършен задълбочен анализ на състоянието на ЕС след референдума във Великобритания, при отчитане на разделението в Съюза по ключови за сигурността и стабилността теми, както и на предизвикателствата в глобалната, регионалната и непосредствената среда за сигурност.

На тази основа бяха формулирани четири основни приоритета – „Бъдещето на Европа и младите хора“, „Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани“, „Сигурност в силна и единна Европа“ и „Цифрова икономика и умения за бъдещето“. Темата за единството на ЕС като ключов фактор за постигане на ефективни решения в полза на всички европейски граждани намери израз в мотото „Съединението прави силата“.

От януари до юни т.г. Българското председателство успя да осигури широко съгласие между държавите-членки и институциите на ЕС по важни теми от дневния ред на ЕС и да финализира редица ключови досиета, които са от значение за всички в ЕС, в отговор на предизвикателствата на съвремието. Страната ни наследи 105 отворени законодателни досиета на 1 януари 2018 г., като постигна съгласие по 78 от тях: 37 общи подходи в Съвета на ЕС и 41 постигнати споразумения с Европейския парламент до 30 юни 2018 г. В Брюксел и в Люксембург бяха проведени 101 сесии на Съвета на ЕС и 1523 заседания на работни групи, както и множество други формати, на които са участвали повече от 94 000 политици и експерти. България организира и проведе в страната 284 събития, 12 неформални съвети и 5 парламентарни срещи, на които присъстваха повече от 36 000 делегати и които бяха отразени от около 4 700 журналисти. Във всички формати на Съвета и работните органи  на ЕС бе изградена атмосфера на откритост и честен диалог.

Един от най-големите успехи на Българското председателство е поставянето в Стратегическия дневен ред на ЕС на въпроса за Западните Балкани. Фокусът върху региона има стратегическо значение и създава нови възможности за сближаването на тези страни с ЕС. Същевременно Председателството способства и за поддържането на конструктивния диалог с Турция, като продължи сътрудничеството по въпросите от общ интерес. Постижение за България е приемането на заключения по разширяването на ЕС от Съвет „Общи въпроси” на 26 юни, които бяха подкрепени от Европейския съвет на 28 юни т.г. Европейските лидери дадоха зелена светлина за започване на преговори с Република Македония и Албания през 2019 г., при условие, че продължат с реформите за приемане на стандартите на ЕС. 

България прояви отговорно отношение към поставената от лидерите задача да се търси решение по реформата на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ). Благодарение на последователните усилия от страна на Българското председателство, бе постигнат важен напредък по ключови досиета от този пакет. За съжаление, разнопосочните интереси на държавите-членки не позволиха изграждането на консенсус по Регламента Дъблин, въпреки съгласието на мнозинството с предложения от Българското председателство подход. Необходимо е преговорният процес да продължи, за да бъде ЕС възможно най-добре подготвен за предизвикателствата, пред които е изправен.

В рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС бе постигнат значителен напредък и в изпълнението на инициативите от Отбранителния пакет на ЕС, произтичащи от приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Продължи работата за изграждане на устойчивост на хибридни, биологични, радиационни и ядрени заплахи, както и за доразвитие на Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) в сектора на отбраната, включително чрез осигуряването на достатъчен бюджет за изпълнение на отделните програми и стартирането на първия пакет от проекти по тази линия. Успех на Българското председателство е и задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и НАТО, постигнато чрез организирането на редица срещи, консултации и съвместни заседания на различни нива.

Българското председателство положи усилия и по задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и укрепването на Банковия съюз. Постигнат бе общ подход на Съвета по Банковия пакет за редуциране на рисковете и бяха проведени технически преговори за подготовка на политическия дебат по Европейската схема за гарантирането на влоговете, с чието приемане ще завърши изграждането на Банковия съюз. Към дебата по реформите в еврозоната бе възприет инклузивен подход.

Председателството запази и фокуса върху преговорите по Споразумения за свободна търговия (ССТ) с трети страни, които са важни външноикономически партньори на ЕС. Преговорите по ССТ с Япония навлязоха в заключителна фаза, като споразумението бе подписано по време на Срещата на високо равнище ЕС-Япония в Брюксел през юли 2018 г. През май 2018 г. Съветът даде мандат на ЕК да започне преговори за сключване на ССТ с Австралия и Нова Зеландия. Продължиха и преговорите за ССТ със Сингапур, Виетнам, Индонезия, Мексико, както и с МЕРКОСУР.

В изпълнение на Дневния ред на лидерите, е налице напредък и по преговорите за изграждане на Цифровия единен пазар. Неформалната дискусия на европейските лидери в София на 16 май 2018 г. потвърди необходимостта от по-големи усилия в областта на цифровите технологии и иновациите, за да се подготви Съюзът за предизвикателствата на технологичната революция. Също във връзка с Цифровия единен пазар следва да се отбележат одобреният Регламент за географското блокиране при пазаруване онлайн, както и стартираното прилагане на Общият регламент за защита на данните (General Data Protection Regulation (GDPR). Българското председателство успя да придвижи напред и други приоритетни досиета в тази област, като например Кодекса за електронни съобщения, чиято основна цел е да улесни разгръщането и използването на високоскоростни широколентови мрежи (както стационарни, така и мобилни), и предложението за създаване на Орган на европейските регулатори за електронни съобщения (БЕРЕК), който да функционира в съответствие с този Кодекс.

Българското председателство създаде благоприятни условия за конструктивни дискусии по бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) след 2020 г., в изпълнение на политическите насоки на лидерите от 23 февруари 2018 г. Основна цел бе осигуряването на плавен и навременен старт на преговорния процес по МФР, включително чрез организирането на предварителен задълбочен обмен на мнения между държавите-членки и европейските институции. Стартирана бе аналитичната работа по законодателното предложение на ЕК веднага след неговото публикуване на 2 май 2018 г.

Значими успехи са постигнати и в други направления, включително финализиране на преговорите между трите институции (Комисия, Съвет и Парламент или т.нар. триалог) по Директивата за командироването на работници в сферата на предоставянето на услуги.

Българското председателство допринесе и за укрепването на демократичната легитимност на ЕС чрез приемането на пакета от актове, касаещ европейските избори през 2019 г. Постигната бе реформа на Акта от 1976 г. за избирането на членове на Европейския парламент и бе одобрен Регламента за статута и финансирането на европейските политически партии и фондации. Взето бе решение на провеждането им в периода 23-26 май 2019 г.

Налице са конкретни и осезаеми резултати и в областта на околната среда, които са от решаващо значение за здравето на гражданите. Съветът прие три от четирите законодателни досиета, които са част от пакета "Климат и околна среда", и имат решаващо значение за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите чрез споделени усилия. Съветът прие и законодателния пакет за отпадъците, който определя правно обвързващите цели за рециклиране.

 

Елисавета Симеонова, съветник,

завеждащ Политическата служба

в Посолството в Мадрид

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: