Нова дума

„Нова дума” участва в юбилейното издание на медийната среща

„Нова дума” участва в юбилейното издание на медийната среща

13 ноември 2014

„Родолюбие в глобалния свят” бе темата на Десетата световна среща на българските медии, която събра журналисти от България и от чужбина от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд. Продължаваме традициите да отиваме там, където има сериозни български общности и медии и където можем да помогнем, отбеляза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Максим Минчев.

Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и Асоциация на българските медии по света (АБМС), бе официално открита от президента Росен Плевнелиев: „Медиите не бива да са трибуна на езика на омразата, а да създават възможност различните култури и народи да се опознаят, да проявят взаимно разбиране, да се развиват чрез споделено знание”. Президентът посочи, че нееднократно е защитавал ефективната саморегулация на сектора, както и необходимостта от допълнителни законови механизми. „Необходима е и ефективна защита на авторските права на журналистическите материали – изискване, за което настоява БТА и което напълно подкрепям”, добави Росен Плевнелиев. За да изпълни задачите си, журналистиката трябва да бъде независима и свободна, отбеляза президентът и изрази надежда по време на Световната среща да бъдат обсъдени различни предложения в тази насока.

Относно темата на форума държавният глава коментира, че в глобализиращия се свят родолюбието не е равнозначно на паническа враждебност към другите нации или неприязън към различните. „Родолюбието в глобализиращия се свят върви ръка в ръка с толерантността”, заяви Плевнелиев. Нека не експлоатираме със сензацията за сметка на положителното, което ни заобикаля, каза още президентът и отбеляза, че е важно да се показва доброто, малките победи на човека. Държавният глава призова институциите, политиците и медиите да подкрепят чувството за единност, да го създават и развиват.

„Когато преди 10 години в София се събрахме за първата среща, едва ли сме били толкова големи оптимисти, че ще има и 10-та среща, не сме и очаквали, че този проект във времето ще се развива и ще стигне до такъв етап, че всички ще се нуждаем от него”, заяви генералният директор на БТА Максим Минчев. Той отбеляза, че над 150 медии поддържат българската културата и езика ни извън граница.

В началото на срещата Христо Мутафчиев изпълни монолог на Стефан Стамболов. Гостите на форума бяха поздравени от 11-годишната талантлива цигуларка Лора Маркова. Сред присъстващите на откриването бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на СЕМ Георги Лозанов, академик Антон Дончев, писатели, художници и др.

В събитието участваха над 40 представители на български вестници, списания, новинарски и информационни сайтове, радиа и телевизии от 20 държави, сред които е и вестникът на българите в Испания „Нова дума”. „Българската журналистика зад граница продължава да живее, можем да я намерим дори в страни като Бразилия, Катар, Южна Африка”, коментира генералният директор на БТА. Дневният ред на срещата бе изцяло съсредоточен около проблематика, засягаща българските медии зад граница. „Те обслужват една мощна българска диаспора от близо два милиона души. Тази диаспора има и сериозно влияние върху икономиката на страната, а както се вижда напоследък, има и пряко значение върху изборите у нас”, отбеляза Максим Минчев.

Наред с професионалните теми за качеството и достоверността на новините, участниците обсъждаха ролята на задграничните медии в живота на общностите ни в чужбина, начините им за финансиране и взаимоотношенията им с институциите. Акцент в програмата бе дискусия за Стратегията за българите в чужбина.

„През последните 25 години постигнахме много, защото избрахме посока, която ще следваме, но загубихме нещо много ценно - ориентирите си и рецепторите си за това що е родолюбие и има ли то място в глобалния свят.” Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на дискусията „България на бъдещето. Стратегия за българите в чужбина” в рамките на Десетата световна среща на българските медии „Родолюбие в глобалния свят”. Загубихме родолюбието си, защото се унесохме в разговори за галопираща икономика, която много лесно надхвърли националните граници, посочи Маргарита Попова. Това даде повод на някои политици на високо ниво, на европейско ниво да забравят да говорят по-често за духовността, за добродетелността, за добросърдечието, за това, че мощта на една нация се измерва с интелектуалния потенциал, отбеляза вицепрезидентът. Според нея сме забравили да се грижим за духовното и да се посветим на децата си чрез възпитание в духовното.

„Темата, която днес ни събра, е уникална”, коментира вицепрезидентът. „На вашите плещи, освен на политиците, лежи огромната отговорност за темата за родолюбието”, обърна се Попова към присъстващите. „Защото никой няма нито да повярва, нито да уважи държава, която няма собствена физиономия и не показва, че стъпва на историята, за да гради бъдещето си”, посочи тя. Според нея родолюбието в глобалния свят е темата, която е най-актуална в днешния ден не само за нашата държава, но и за цялата ни съюзна общност.

Попова отбеляза приемането на стратегията за българите в чужбина и напомни, че разговорите са започнали още през 2011 г., а в работата по документа активно са се включили представители на българските общности зад граница.Тя посочи, че за изпълнението на тази стратегия непременно трябва да бъде използван капацитетът на БАН и отбеляза, че научната общност може да бъде много полезна в тази посока.

„Предимствата ще бъдат за всички общности зад граница, ще държим гореща жаравата на тяхната надежда, че огнището тук е запалено и гори и има кой да мисли за тях” - така вицепрезидентът образно обясни допълнителните ползи от стратегията. Другата „добавена стойност” ще бъде да накараме институциите тук да си сътрудничат, коментира Попова. Ще активизираме чрез изпълнение на стратегията чрез програми работата на дипломатическите ни представителства зад граница, отбеляза още тя.

Димитър Владимиров от Държавната агенция за българите в чужбина представи основните акценти в стратегията и посочи, че трябва да се създаде работна група, която да включва всички институции, имащи отношение към българите в чужбина, за да започне тази стратегия реално да се случва.

В началото на дискусията генералният директор на БТА Максим Минчев отбеляза, че глобализацията, интернет, съвременните обществено-политически процеси, социалните мрежи са наложили един нов прочит на журналистиката и е логично това да бъде тема на дебат. Той отбеляза, че дневният ред на срещата е предложен от самите представители на българските медии зад граница.

Максим Божилов от „Български хоризонти” (Канада) отбеляза като пропуск в стратегията темата за българските медии в чужбина. „Не виждам съпричастието на държавата към българските медии зад граница”, коментира той. Божилов посочи, че е естествено медиите да отговарят на определени условия за професионализъм, за да участват в такава стратегия, но беше категоричен, че без българските медии в чужбина такава стратегия не може да бъде реализирана.

Георги Донков от „Бг глас” (Австрия) отбеляза, че голямата част от българите зад граница не са запознати изобщо със стратегията.

По традиция Световните срещи на българските медии събират собственици, главни редактори, генерални и изпълнителни директори и журналисти от най-значимите български медии у нас и по света. В тях участват също държавници, политици, дипломати, представители на културата, науката, медийни експерти. Състоялите се от 2005 г. до днес девет срещи (в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново) се превърнаха в национални събития със значим обществен ефект и публичност в България и извън нея.

Десетата световна среща на българските медии се организира с подкрепата на ЧЕЗ, „Райфайзенбанк”, „Софарма” и „Трейс Груп Холд”.

 

 

Преди началото на медийната среща Йосиф Давидов от в. „Нова дума” отговори на блиц анкета на БТА:

 

- Каква е ролята на задграничните медии за общността – информация, образование, самосъзнание?

- Преди 11 години повечето наши сънародници в Испания нямаха достатъчно информация за страната, за нейното трудово законодателство, за начините да легализират престоя си и още десетки практически въпроси. „Нова дума“ се роди със стремежа първо да отговори на тези нужди. Изборът на името е свързано многозначително с Ботевата „Дума на българските емигранти“ от 1871 година. От самото начало си давахме сметка, че трябва чрез страниците на вестника, освен всичко друго, да се поддържа и жив българският дух. Отразяването дейността на българските асоциации и неделните училища, културните прояви на живеещи тук или дошли от България сънародници, репортажите за живота на успешни българи в Испания, коментарите, интервютата, рецензиите, анализите, разпространяване на книги на български език – всички журналистически жанрове са впрегнати в услуга на голямата цел: българинът в Испания да се бъде удачно интегриран в приемащото испанско общество, но да има национално и европейско самочувствие. Задграничните медии все повече ще задълбочават тази страна от своето съдържание. Голямата цел е да се приобщи към каузата т.нар. „второ поколение“, за което би следвало да се използват още по-активно и електронните версии на печатното издание, да се търсят нови форми за привличане на младите българи в чужбина.

- Възможно ли е родолюбието в глобалния свят според Вас? Как се проявява то?

- Глобализацията на света е предимно икономическа. Това е валидно включително и за амбициозния проект Европейски съюз. На този фон родолюбието (обичане на родната култура, история, земя и т.н.) не е изгубило своето присъствие в душата на емигранта. Друг е въпросът, че то трябва да се поддържа от родната държава и нейните институции. Медиите в чужбина вършат своята работа в това отношение, но техните усилия не са достатъчни. Красиво звучат думите на нашите политици и държавници, че българинът зад граница е „посланик на своята страна“. Ала някой да е чувал за посолство без финансови средства? Българинът, живеещ и работещ в чужбина, наистина е „посланик“, но засега разчита предимно на своя ентусиазъм...

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: