Нова дума

В класацията „Европейско дърво на годината 2014”да гласуваме за Стария бряст в Сливен

В класацията „Европейско дърво на годината 2014”да гласуваме за Стария бряст в Сливен

20 февруари 2014

До 28 февруари продължава гласуването в класацията „Европейско дърво на годината 2014”, в която участва и един от символите на Сливен – „Старият бряст”.

Да гласуваме за него ни покани нашата читателка Татяна Попова, която живее в Гандия. Тя ни изпрати следното писмо:

„Наше дърво участва в международен конкурс за дърво на Европа. Това дърво е в моя град Сливен – Старият бряст, с хилядолетна история история.

Ще перифразирам Добри Чинтулов: „Стани, стани, юнак балкански! От сън дълбок се събуди и българите поведи! Да разберем нация ли сме, или население? Да разберем дали все още сме „балканский лев”? Едно хилядолетно сливенско дърво участва и се бори за първо място в конкурса ЕВРОПЕЙСКО ДЪРВО 2014. И въпреки че се намира в Сливен, защитава честта и достойнството на България. ГЛАСУВАЙТЕ, БЪЛГАРИ! Ето и директен линк - http://www.treeoftheyear.org/index/vote/?act=form&tree_id=15&lang=bg&iframe=1   ВАЖНО!!! Ще получите в пощата си линк, чрез който да потвърдите гласа си.

Благодаря ви сърдечно.”

В класацията за европейско дърво на годината се търси най-старото, най-високото, най-дебелото, най-красивото или най-редкия вид дърво. Търси се най-обичаното дърво, запечатало се в сърцата и умовете на хората. Финалистите в конкурса Европейско дърво на годината са победителите от проведените в страните участнички национални конкурси.

Може да гласувате по следния начин: отворете http://www.treeoftheyear.org и изберете „Стария бряст”. До него пише „Гласувайте тук”. Кликвате, за да гласувате, въвеждате имейла си, символите от картинката и натискате „Изпрати”. Влизате в пощата си, за да потвърдите гласа си, като кликнете на линка от мейла – и готово.

Резултатите ще бъдат обявени на церемонията по награждаване на 19 март в Брюксел.

 

* * *

 

Бедни думи, притиснати да избират

между “видях” и “гледането забранено”.

Бедни усещания под камшика на мълчанието

и гърма, нежността и гнева.

 

И нарушението на нормата изтощено.

 

По-човешко би било бряст да бъда във вятъра,

в сърцето на Сливен,

с корени, впити сто метра дълбоко,

пукнатини да превързвам, разногласия, извори, океански

депресии.

 

Да се наслаждавам отнесено на Голямата мечка,

кукуряка да вдишвам в проблясъка памет

на една изпарена молекула

вода.

 

©Живка Балтаджиева, “Никога”, Жанет – 45, Пловдив, 2009

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: