Нова дума

Най-голямата карта на потънали съкровища

zoom Най-голямата карта на потънали съкровища

1 август 2019

Ако пиратът Лонг Джон Силвър разполагаше с доклада, за изработването на който испанското Министерство на културата посвети 5 години, той нямаше да търси Острова на съкровищата, а щеше да се впусне в преравянето на дъното на Карибското море. Щеше да знае не само къде точно се намират известният кораб „Санта Мария“ (първият европейски морски съд, потънал в Америка), загубените кораби на Ернан Кортес (започнал покоряването на Мексико), онези, които е командвал Франсиско де Писаро (завоевател на Перу) или Нуньес де Балбоа (основал първия европейски град в днешна Панама), но и координатите, където морето поглъща най-невероятни съкровища от злато, сребро, изумруди или огромни перли.

Не би стигнал целият живот на героя на Робърт Луис Стивънсън, за да разграби всичките 681 кораба, които фигурират в списъка на първият испански регистър на потъналите съдове в Америка. Регистърът е подготвен от Дирекцията по историческото наследство към Министерството на културата. Това е част от испанската история в периода между 1492 и 1898 година. Събирането на ценната информация е дело на екип, координиран от подводния археолог Карлос Леон в сътрудничество с колежката му Беатрис Доминго и историчката на корабоплаването Хеновева Енрикес. Отново са били проучени стотици документи от Архива на Индиите и Военноморския музей, както и 420 стари рисунки, чертежи, планове, за да се направи най-голямата (непозна досега) карта на испанските съкровища. Проектът е част от Националния план за опазване на подводното културно наследство на Испания, разработен съгласно принципите на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на световното наследство.

Испанската империя основава своята експанзия на двете полукълба на два основни стълба: армията и флотата. Но зад тях се крие една тиха и ефективна войска – чиновниците. Тяхното описване и най-малките подробности за всяка експедиция сега дава възможност да се определи местоположението на корабите във водите на Панама, Доминиканската република, Хаити, Куба, Бахамските острови, Бермудските острови и Атлантическото крайбрежие на САЩ. Целта не е толкова те да се извадят от морското дъно, колкото да се запазят – със съдействието на съответните страни, – от грабежи или случайни щети.

На 25 декември 1942 г. потъва „Санта Мария“. През онази Коледна нощ Христофор Колумб (Кристобал Колон) се затваря в каютата си и делегира командването на лоцмана, който от своя страна го предава на един юнга. След няколко часа капитанският кораб засяда в плитчината. Разгневеният адмирал заповядва на всички да слязат. Разчитал на помощта на индианците от племето таино, живеещи на карибския остров Бохио (кръстен Ла Еспаньола – днес Доминиканската република и Хаити). На вратовете на местните жители висели малки парчета злато, които те скоро разменяли с изследователите на крайбрежието за всякакви дрънкулки. Това, което в началото изглеждало като нещастие, скоро се превърнало в добро състояние. Колумб наредил кораба да се демонтира кораба и с неговите части построил първото европейско селище в Америка: укреплението „Коледа“ (в Хаити).

 

Пълният текст е публикуван в брой 632 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: