Нова дума

Франко напуска Долината на падналите

zoom Франко напуска Долината на падналите

6 септември 2018

…Животът на художника Хосе Санча (1908-1994) бе изключителен. Младият Хосе заминава с родителите си за Лондон, но всяко лято семейството се връща в Испания. Превратът на генерал Франсиско Франко срещу републиката през 1936 г. заварва Хосе у дома. Демократ по убеждение, той се записва доброволец и защитава републиката с оръжие в ръка до края на Гражданската война. След победата на Франко през 1939 г. попада във френски концентрационен лагер за републиканци, но скоро успява да излезе и да емигрира в СССР. Там среща голямата си любов – българката Анелия Стоянова, дъщеря на филолога и литературен критик Людмил Стоянов. Женят се, през 1940 г. им се ражда син. Хитлеристка Германия напада Съветския Съюз и Хосе Санча се включва във подразделение, съставено от политически имигранти и участва в отбраната на Москва. След войната Хосе заминава за Мексико, но почти веднага отива в България, където вече е пристигнало семейството му. Там през 1950 г. се ражда дъщеря му. В София Санча работи като илюстратор и художник на театрални и кино декори. Той е автор на известната емблема на Държавния сатиричен театър. През 1958 г. семейството се установява в Източен Белин, където е художник на редица филми. Един от тях е българо-германската съвместна продукция „Звезди“ на режисьора Конрад Волф по сценарий на българския писател Анжел Вагенщайн. Няколко години по-късно в Лондон Хосе Санча получава испански паспорт и в края на 60-те години той, Анелия, синът Ален и дъщерята Алисия пристигат в Мадрид.

Хосе Санча е роден в Сан Лоренсо де Ел Ескориал. Разказваше, че като малък е обикалял с приятели долината Куелгамурос в планината Гуадарама, на около 10 км от манастира на Екориал. Пояснявааше, че след завръщането му не се е решил да посети красивата зелена  долина, обградена от огромни гранитни масиви; „И никога няма да стъпя там“…

* * *   

В същата долина по заповед на Франко, издадена още в края на 1939 година, се намира най-внушителният паметник на франкистката диктатура, наречен Долината на падналите (Valle de los Caídos). Първоначалната идея на превратаджията била там да се погребат падналите в „славния кръстоносен поход срещу „болшевизма“.

Впечатляващият монумент е завършен през 1958 г. и е официално открит на 1 април 1959 г. – точно 20 години след победата на „националите“ над републикаците в Гражданската война. За продължилото 18 години строителство са били  изпратени да работят над 20 000 хиляди политически затворници републиканци (от двете страни на пътя до католическата базилика все още се виждат местата на военните постове, охранявали лагера на затворниците).

 

Пълният текст е публикуван в брой 610 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: