Нова дума

Пак ще се пее Els Segadors, ала жътварите ще бъдат други (коментар за Каталуния)

zoom Пак ще се пее Els Segadors, ала жътварите ще бъдат други (коментар за Каталуния)

2 ноември 2017

„Добър удар със сърпа! / Добър удар със сърпа, защитници на земята! /Добър удар със сърпа!“.

Това е свободният превод на припева на каталанска песен от 17 век. През май 1640 г. много хора се бунтуват срещу разполагането в техните населени места – на квартира и с хранене – на батальоните на монарха, с благословията и сътрудничеството на местните господари. Жътварите са главните участници в бунта против военните и властниците.

Днес песента „Жътварите“ (Els Segadors), с осъвременения през 1899 г. текст и аранжираната седем години по-рано музика, е химн на Каталуния.

С какъв „плам в очите“ пееха Пучдемон, Жункерас, Форкадел и останалите (общо70) депутати в автономния парламент огнените слова: „Каталуния победоносна, / отново ще бъде богата и процъфтяваща! / Назад тези хора / толкова надути и високомерни! /…Сега е добър час, жътвари!“.

Следобедът на 27 октомври беше „добър час“ да се посече с удара на острия сепаратистки сърп конституцията на Испания, автономния статут на Каталуния, съдебните решения и да се провъзгласи „независимата република“, която да продължи песента: „..Нека трепери врагът, / когато види нашето знаме…“.

За разлика от смелите жътвари от средата на 17 век, които се изправиха с открити лица и гърди пред политическите, социалните и икономическите потисници, тези страхливци гласуваха „тайно“. Защо ли? Защото знаеха какво правят; знаеха, че действието е подсъдимо според Наказателния кодекс – на Испания, на която и да е европейска държава и на всички демократични страни в света.

Когато просъществувалата няколко часа „република“ беше заличена от влезлия в действие член 155 на конституцията – след обсъждане в Сената и одобрението на мерките от огромното мнозинство сенатори, – те, които се скриха „в тълпата“ (според законите вината винаги е индивидуална, а не колективна), призоваха публичните служители да се опълчат срещу последиците от техния фарс. Те, които потулиха като мишки имената си в сгънатите бюлетини, поискаха от хилядите чиновници, автономни полицаи, учители, медицински работници, журналисти, специалисти и т.н., получаващи заплати от регионалния бюджет, „да застанат с открито лице“ (dar la cara), т.е., да не се подчинят на закона.

Да не си помисли някой, че ако тези хора бъдат уволнени за неизпълнение на служебните си задължения или саботиране на работата, онези „жътвари“ ще извадят от банковите си сметки (в някои от тях кротуват и прословутите 3% комисионни, разкрити при корупционните скандали), за да платят заплатите им. Нищо подобно. Освен страхливци, те са и лъжци и мошеници, обещаващи на глас „реки от мед и масло“ в „независима Каталуния“, а на ухо си шепнат друго – истината.

Един пример. На 27 октомври медиите публикуваха подробности от следствието по подготовката на незаконния референдум. Оказва се, че по нареждане на съда Гражданската гвардия е подслушвала няколко телефона. На 30 август секретарят по финансите на автономното правителство (равен на държавен секретар) Жосеп Луис Салвадо е споделил с Раул Мурсиа (специален съветник по институционната информация на региоанлната власт), че независимостта на Каталуния е „напълно неосъществима“ през октомври, както беше планирано; „все още липсват много необходими неща като контрол на митниците и собствена банка“, освен всичко друго.

Разговорът е записан в документите на съда в Барселона, който разследва случая.

По-нататък Салвадо, който беше втори на заместник-председателя на регионалното правителство Жункерас, споделил, че му предстои разговор с някоя си Елса – пратеник на председателя Пучдемон, за да й обясни икономическото положение с оглед обявяването на независимостта след референдума. Казал, че „се страхува“ да сподели истината с Елса и щял да я „разиграва“, за да не бъде обвинен лидера на Esquerra Republicana Ориол Жункерас, че е провалил откъсването от Испания. В момента на разговора Салвадо се намирал в кабинета на своя шеф.

Като продължение от „разиграването“, в средата на август същият, вече бивш заместник-председател на автономното правителство, публикува обширен документ, доказващ „огромните икономически изгоди“ за Каталуния, ако стане независима република. С много данни и цифри, включително от каталанския статистически център, централните испански вестници веднага направиха „на пух и прах“ всички фалшификации, откровени лъжи или полуистини, написани в текста на специалиста по икономическа история Ориол Жункерас.

С такива „сърпове“ се повалят като житни снопове душите на десетки хиляди каталанци.

…Знае се, че каталанизмът (собствена култура, традиции, признат от конституцията като коофициален език) има многовековна история, включително и кървава: онзи бунт от 1640 г. се счита за гражданска война (били са убити близо 20 души, включително наместника на краля и негови чиновници); известен е като Войната на жътварите. През 20 век каталанизмът прераства в политически национализъм (Бертолд Брехт беше казал, че национализмът винаги и навсякъде е в служба на богатите). От 2012 г. насам той се разви в открито прокламиран сепаратизъм.

Така постепенно рационалният каталанизъм (нали викът на Паисий беше за пробуда на българщината!) се изроди в емоционален национализъм, умело тласкан от високо платени пропагандисти и политически мошеници (или хора, живеещи в паралелни светове като Карлес Пучдемон) към сепаратизма.

…Не е задължително човек да симпатизира на дясната Partido Popular и на нейния лидер премиера Мариано Рахой, за да види, че прилагането на член 155 от конституцията – в „мек“ вариант, а не в „твърд“, за какъвто са настоявали някои негови съратници, – за възстановяването на законността и правовата държава в тази автономна област е правилно решение. Така го оцениха и политическите му опоненти – социалистите. И го подкрепиха, заедно със Ciudadanos, в името на териториалната цялост на страната. От големите национални партии единствено лидерите на Podemos (с няколко знатни изключения) заеха, меко казано „странна“ позиция: против отцепването на Каталуния, но и срещу прилагането на член 155 (явно е, че очакват изборната жътва, но не знаят поговорката, че който седи на два стола, пада на земята). Всички демократични държави в света, даже и Китай, се солидаризираха с правителството в Мадрид.

…Разбира се, каталанската жътва продължава. Реколтата ще се прибере на 21 декември – свиканите законни автономни избори. Пак ще се пее Els Segadors, ала жътварите ще бъдат други, а не тези, които досега удряха със сърпа по живата плът на разединеното, но неведнъж доказало дълбоко вкоренения си разум каталанско общество.

 

Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: