Нова дума

Каталуния: Кратка история на едно предизвикателство

zoom Каталуния: Кратка история на едно предизвикателство

15 юни 2017

В очите на много испанци каталанците са хора горди, даже надменни; предприемчиви; пестеливи до стиснатост – подобни на габровците. На фона на каталанския прагматизъм е трудно да се разбере избуялото в последно време „движение за независимост“ на тази испанска автономна област. Отстрани то изглежда повече емоционално, отколкото рационално – може би затова повечето едри каталански бизнесмени са против откъсването на Каталуния от Испания.

Тези дни отново се заговори за областта. Поводът беше театралната изява на председателя на автономното правителство (La Generalitat) Карлес Пучемонт, при която той обяви датата за прословутия референдум – 1 октомври, както и въпроса на допитването. Пучемонт каза, че ще се питат каталанците дали искат да имат „независима държава“, която да бъде република. Всички парламентарно представени политически сили, с изключение на трите формации от автономното правителство, обявиха декларацията на председателя като „въздух“, „шумене“, „пушилка“.

Пътят на каталанския политически национализъм до масовото „движение за независимост“, т.е., когато една държавна институция, каквато е La Generalitat, декларира, че не е подвластна на действащите в страната закони, е сравнително кратък – само пет години. Наблюдателите наброяват пет момента по този път.

1. В началото бяха… парите. Две години след като съдът оряза приетия от местния парламент нов Автономен статут – конституцията на региона – (решението предизвика недоволство в областта, тъй като предишният премиер Сапатеро беше обещал той да бъде приет), на 20 септември 2012 г. в правителствената резиденция Монклоа се състоя среща между председателя на централното правителство Мариано Рахой и тогавашния президент на Generalitat Артур Мас. На срещата Артур Мас постави ново искане: „данъчно споразумение“. Искането беше предварително одобрено от областния парламент и беше основният лозунг на първата многобройна   

Diada на 11 септември (манифестация, посветена нас Деня на Каталуния). Фактически автономното правителство се стремеше да има подобен на Еускади и Навара модел на финансиране, който е доста по-благоприятен за жителите на тези региони в сравнение с другите автономни области. Рахой каза „Не“. На пресконференцията след срещата Мас заяви: „Няма смисъл на вървим по затворен път. След като срещата беше безплодна, би било грешка да се настоява. Каталуния трябва сериозно да се размисли и да вземе бързи решения“. Въпреки острите думи, тогава той каза, че не поставя въпроса за „скъсване с Испания“, тъй като „това няма да се разбере в Европа“ и ще доведе до „пълно изолиране“.

 

Пълният текст в публикуван в брой 582 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: