Нова дума

Имигрантските метаморфозите на Испания

zoom Имигрантските метаморфозите на Испания

9 март 2017

През последните 20 години Испания се превърна в дестинация на милиони мигранти: през 1998 г. само 1,6% от регистрираните в общините бяха чужденци, т.е., – малко над половин милион. Днес цифрата е над 4,5 милиона души, което прави почти 10% от населението. През тези две десетилетия се промени и произходът на тези, които избраха Испания за заселване: румънците са повече от колумбийците, а мароканците продължават да бъдат най-многобройни, според статистиките на регистрациите. Много от тях допринасят за обогатяването на Социалното осигуряване (от 300 000 с вноски в Социалното осигуряване през 1998 г. до 1,6 милиона през 2016 г.), а много други получават испанско гражданство.

През тези години нараства броят както на испанското население, така и на чужденците: според Националния статистически институт (INE) през 1998 г. има 39,8 милиона регистрирани жители на страната, но само 1,6% са с различно от испанското гражданство. С икономическия бум, започнал през 2000 година, броят на имигрантите в Испания бързо расте и достига исторически рекорд през 2011 година, когато INE отчита 5,7 милиона официално регистрирани (empadronados) чужденци – 12,19% от населението и почти десет пъти повече в сравнение с 1998 година.

Голямата криза избухва през 2008 г. и се превръща във важен фактор, възпиращ желанието да се продължи живеенето в страната. Броят на регистрираните чужденци намалява и поради това, че чужденците започват да бъдат все по-често (но невинаги) съблазнявани от родните си, вместо приемащата страна (Испания), задушавана от безработица и свиваща се икономика. За една петилетка регистърът (el padrón) губи 1 милион имигранти: през 2016 г. статистиката отчита 4,6 милиона чужденци. Но Испания вече не е същата.

С годините се променя и произходът на имигрантите, които избират да живеят и работят в Испания; изключение са мароканците, които винаги са били сред най-многобройните чуждестранни общности. През 1998 г. десетте националности с най-значително присъствие в страната бяха: мароканци, британци, германци, португалци, французи, перуанци, аржентинци, италианци, доминиканци и холандци. Няколко години по-късно колумбийци и еквадорци се превърнаха в безспорни първенци на латиноамериканската имиграция; след тях се наредиха боливийците.

 

Пълният текст е публикуван в брой 575 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: